На 5 октомври се навършиха 110 години от началото на Балканските войни. В три поредни броя на книжното тяло на "Знаме" ще ви предложим спомен (с малки съкращения) на подпоручик Георги Дойчев Делирадев от Панагюрище - участник в Балканската война, превземането на Одрин и пленяването на Мехмед Шукри паша, съставен от внука му полк. инж. Георги Павлов по спомените, разказите и дневника на дядо му, и предоставен на редакцията от Георги Керкеняков. На сайта поместваме откъс от първата част.
„Казвам се Георги Дойчев Делирадев. Роден съм в гр. Панагюрище през 1871г. От спомените на баба ми знам, че нашият род се е заселил тук преди 200 години. Бяхме 7 деца – 4 момчета и 3 момичета. Аз бях най-големият. Семейството ни беше средно заможно. Всички без изключение от най-малка възраст помагахме при обработването на нивите и ливадите. Гледахме и стока, имахме около 150 овце. Живеехме в къща, строена преди 150 години „на място”. Беше на един етаж, но много просторна, със седем стаи и мазе. Там държехме зимнината – каци със сирене, сланина, кашкавал, петмез и създърма.
Завърших прогимназия и исках да продължа по-нагоре, но баща ми ми каза, че мама е станала болнава и аз като най-голям трябва да уча занаят и да подпомагам материално семейството. Отидох в Пловдив и започнах да уча текстилно бояджийство при един арменец, който беше усвоил занаята във Франция. Така, освен бояджийството, научих и френски. Майсторът обичаше да рисува и ми показваше кои цветове си подхождат, кои са топлите и кои студените. Имаше познания по боядисване с природни средства.
В свободното си време обичах да ходя до казармата,
където гледах кавалеристите. В Панагюрище имахме две двойки коне, които много обичах и те ми отговаряха със същото. Майсторът много ме харесваше и затова като дойде време да отида войник, уреди да ме вземат в кавалерийския полк в града. За кавалеристи избираха не много високи момчета, но умни и грамотни. Командирът на ескадрона ни казваше, че кавалеристите са особена порода войници. Те трябва да мислят бързо и да действат бързо. Кавалерията беше на почит в армията, даже и храната ни беше по-добра от тази на пехотинците. Занятията ни бяха много трудни. Физическите упражнения трябваше да засилят силата на ръцете и гъвкавостта на тялото. Трябваше да намерим подход и към конете.
Конят е много умно животно
Той разбира кога ездачът е нервен и кога е спокоен. Едното око на коня вижда под ъгъл от 180 градуса. Заедно двете очи могат да виждат местността под ъгъл 360 градуса. Освен това конят вижда много добре нощем. Това му помага да се ориентира много добре. След общите физически натоварвания започнаха по-специални упражнения. Препускайки в галоп, трябваше да можем да отрежем стъблото на една тиква, набучена на кол. Най-накрая беше най-трудното – да разсечем една ябълка, набучена на кол. Командирът ни можеше да препусне в галоп и да вземе от земята чучело на човек.
После след години видях това в цирка
В казармата се запознах с едно момче от Батак - Тоско. Допаднахме си. Тоско казваше, че панагюрци и батачани са „горски пилета”. Те не обичат да стават „тежки” търговци, но прегърнат ли едно начинание – не се отказват.
Продължението – в книжния ни брой.
(Зн)
