„Аман-заман-пишман” ситуация, от която излизане няма
Как да бъде съставено ново правителство? Как от омлет да направиш яйца на очи? И ако гледаме към следващите избори, не се ли измори от това „аман-заман” агитиране-гласуване-броене малката изборно-активна част от народа? Този златен резерв от 39,40% гласоподаватели, който през ноември беше 40.23%? Ще скочи ли активността, ако премахнем деня за размисъл и със закон задължим населението да влиза в банята в събота, а не в неделя? Тогава ще знаем доколко изборите, които са на път да влязат в ритъма на някогашното „Всяка неделя“, са ялови откъм избиратели, понеже народът се къпе.
Ей такива въпроси си задаваме в „Знаме“ и хич не ни е до смях, защото това не са нови въпроси. И защото тази, на пръв поглед, еднаквост всъщност увеличава скоростта на пропадане.
Еднаквостта
Еднаква (почти) бе избирателната активност. В Пазарджишка област тя е едва 33.53% със 79 255 гласували от общо 236 359 по списък. Да припомним, че на 21 ноември миналата година в изборите за депутати в 13 МИР гласуваха 78 031 от 238 127 души или 32.77%. Активността на парламентарните избори през 2017-а година в Пазарджишка област беше 52.68% (130 250 души), а през април бе 47.71% (113 924 действителни бюлетини),
И сега видяхме активна политическо присъствие от едни и същи кандидати. Повечето от тях ни агитираха и от „класическите“ медии, и от полуофициалните политически трибуни на социални медии като „клюкарника“ Фейсбук“. И сега очаквано Стефан Мирев събра най-много преференции. Традиционно той събра най-много гласове от родния си панагюрски край, и от Септемврийско, където общинският кмет Васка Рачева и кметове на по-малки населени места агитираха за него. Заради билбордове с обща снимка на Рачева и Мирев, Районната избирателна комисия състави актове на кметицата на Септември и на бившия областен управител. Очаквано преференциалният вот отиде при очакваните имена, които по един или друг начин работеха къде повече, къде по-малко активно, в разработените вече като добре изорана нива канали за агитация.
Новото
И ако обичайните герои и полукоматозна активност не ни изненадват, все пак не всичко е толкова еднакво. И причина за това „ново“ е старата досадна еднаквост, пестенето на силите/ресурсите и умората.
Безспорно кампанията беше по-вяла при повечето от кандидатите – те си лежаха на две кълки, но на едната от тях пишеше: „Абе, нали ще има нови избори…“ В тази вялост не само физически стълкновения нямаше, ами и дори добрата стара
плакатна война не се състоя
Сега и плакатите бяха по-малко, и животът им на стената бе мъчително дълъг. Кандидати самотно висяха с наакани от птиците и разпрани от вятъра лица, и напразно чакаха някой опонент да ги покрие.
Различни са и резултатите.
ДПС стана втора политическа сила в областта
с 19.02% (14 621 гласа), а на предишните избори бе с 13.09% (10 066). Това е почти колкото гласовете им през 2017-а (14 644, 12.06%), когато в листата пак бе Делян Пеевски и със 1135 гласа по-малко от изборите през април (15 802, 14.43%). Пеевски се върна като кандидат в 13 МИР и събра 818 гласа (през ноември 2021-а водачът Йордан Цонев генерира 8 пъти по-малко), а това активизира вота, въпреки че една трета по-малко хора гласуваха в Турция. Осман Октай например твърди, че гласовете за ДПС у нас сега са дошли от ромското население. Сравнение на гласувалите секциите в кв. „Изток“ между последните и предпоследните избори донякъде потвърждава това. Няма осезаем ръст на бюлетините за Движението в секциите в райони, населени с българско говорещи роми, но го има в тези с турско говорещи. Пример - в секция № 131900086 в НУ „Георги Сава Раковски“ на ул. „Гарибалди“ 5 в Пазарджик, на ДПС през ноември са се доверили 56 души, а сега – 70.
В социалните мрежи по въпроса отношение за ДПС взе и Антоанета Цонева: „ДПС си вдигна рязко резултата с 4555 гласа, макар водачът Пеевски да не се появи в цялата кампания. Как са инжектирали нови гласове и са вдигнали с 45.25% анализираме секция по секция. Трябва да отбележим, че увеличението на гласовете им в страната е с 36 846 гласа и тази интервенция в 13 МИР им дава 12.4% от всички нараснали гласове“, написа тя.
Но сред останалите големи играчи тук Цонева
и „Демократична България-Обединение“ загубиха мандата си с
Изненадата дойде не толкова от около 200-те гласа по-малко, а от това, че кампанията им беше най-наситената и активната в областта - и чрез медиите, и с лични срещи, и чрез заведени дела. Антоанета Цонева загуби депутатското си място, макар че като резултат в страната коалицията е единствената политическа сила, участвала в управлението, която си вдигна резултата и като мандати (от 16 на 20), и като абсолютна стойност гласове. Сега ДБ прави разследване, докато злите езици твърдят, че десноцентристка партия е пробила част от хората им на местна почва...
На другия полюс бе кампанията на „Български възход“
Водачът на листата Благо Солов почти не присъстваше в медиите, залагайки на рекламата във Фейсбук, на външна реклама, на музикални звезди и на вестник-брошура. Солов събра 741 преференции, а от щаба му очакваха много повече. Дали той се осланяше повече на генерала, отколкото трябва (негов лик така и не се появи на билборд), дали генералът се осланяше повече на Солов (бизнесменът-общински съветник движеше цялата кампания, а не пиар-експерти от София и Пловдив, както при повечето партии, но пък и сам я спонсорираше)… Най-големият опозиционер на кмета Попов в ОбС заложи на ефекта на последното впечатление, организирайки звезден концерт в самия край на кампанията, но на финалната предизборна права явно избирателят вече бе изморен от пропаганда. И резултатът на БВ тук не бе по-различен от националния.
Неприятно бяха сюрпризирани и останалите парламентарно представени формации,
особено „БСП за България“
На предишните избори коалицията имаше 13.01% (10 001 гласа), а сега 11.10% (8535). А преди 4 години БСП получи 36 037 гласа (29,67%), които на изборите през април 2021 г. се стопиха до 18 053 (16.48 %)… „ГЕРБ-СДС” вдига гласовете с близо 1000 – от 20 388 (26.51%) през ноември до 21 319 (27.73%) в сегашния общ спад на избирателна активност, но и там не са особено щастливи – очаквали са повече на фона на кризите у нас и навън и само могат да мечтаят за онези над 33 000 гласа от април 2021-а.
Всичко е политика и пари, затова и липсата на добре работеща структура или на финанси по места (често и на двете) попречи на малки и големи партии и коалиции.
Сред последните са „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“
Това със сигурност повлия на представянето им. Други партии с активни структури водеха кампания отдавна, а на ПП и ИТН им личеше, че не са обиграни в занаята. Малки партии и коалиции пък проведоха съвсем бледа кампания или изобщо не проведоха, защото нямаха отпуснат никакъв бюджет за реклама. И техните застъпници не бяха от тези, които се тупаха по джобовете с хвалбата, че са получили по 150 лева и храна.
И други получиха пари и без да са застъпници, но и след тези избори няма да видим нито един осъден за търговия с изборни гласове. А такава имаше – в различни групи във Фейсбук се съобщаваха дори поименно имена на тартори, които въртят алъш-вериш с вота. От засиленото полицейско присъствие в „рискови райони“ някъде все пак имаше полза – в квартал „Изток“ в Пазарджик например в седмицата преди вота повече от половината търговски обекти в модерни сгради бяха спуснали кепенците заради патрулните постове. Не за друго, просто нямат касови апарати и не са сигурни дали полиция няма да им поиска документацията. Данъчните и ветеринарите могат да го направят и следизборно. Ще видим. Сега е времето на „аман-заман”-преговорите между партиите, в което трябва да се приема бюджет, а после явно идва времето на „аман-заман”-агитацията.
Което не е страшно.
По-страшно е горенаписаното. За него ще цитирам един приятел: „Аман-заман-пишман.”
Тодор ГРОЗДЕВ
