БРАЦИГОВО. Брациговецът Аврам Ликоманов е един от големите производители на калиев сапун в региона преди Освобождението. Сапунджийският занаят наследява синът му Атанас – дядо на д-р Атанас Данаилов Аврамов, чийто спомен за рода му се пази в местния исторически музей и ни бе предоставен от неговия директор Петър Донов.
Аврамовата сапунджийница е построена специално за производството на миещия продукт. Тя се намирала до сградата на старата Община, близо до река Умишка. На същия ред се нижели различни занаятчийски постройки, дюкяни на касапи, жилищни и други сгради. По градоустройствения план от 1928-1929 г. грохналите постройки са съборени. Оцеляват само
Аврамовата сапунджийница
и фурната за печене на хляб.
В помещението на сапунджийския дюкян бил разположен дървен тезгях, голям подиум (пешкин), по-нисък от този на фурните, за които „Знаме“ писа. Тук е бил и казанът за изваряването на сапуна с вместимост 100 литра. Авторът на спомена съобщил, че го съхранявал в своя дом.
Сапунът се произвежда от животинска лой, купувана от касапските дюкяни и от селата при разносната търговия със сапуна. Най-активният сезон за занаята е бил през пролетните и есенните празници, когато стопаните колят повече животни.
Пепелта за производството на сапуна е събирана от
домашната розоварна
и от други домакинства в Брацигово. Складирана била в многобройни сандъци за газени лампи.
Технологията за получаването на лугата (золиева вода) от пепелта у Аврамови се правила в дървен кърчаг (затворена каца с малък правоъгълен отвор). Кацата се ползвала и за съхраняване на бяло грозде булгар за вино.След сваряването, готовата вече каша се налива в дървени калъпи (скари), направени от дъски.
Наливали са около 150 гнезда, които давали формата на сапуна
Калиевият сапун бил мек, пенлив и се ползвал охотно от момите, гонел и пърхута. Той
бил с около 50 процента по-скъп от фабричния натриев
Сапунджиите работили целогодишно, даже и през зимата, ако има необходимата мазнина.
Занаятът малко след Освобождението за Аврамови се оказал доходен поминък и им давал възможност да започнат розоварство, търговия с розово масло и с дървен строителен материал. Собствениците инсталирали в двора на къщата си голяма розоварна. Синът на Аврам Ликоманов - Атанас сам е пътувал до Франция да продава розовото масло, контактувайки с представители на престижни фирми от бранша.
Един от синовете му пък следвал право във френската столица. А розовата стока осигурявала средствата за издръжката му там. Атанас осъзнал необходимостта от образование в новото време. 22-годишен, той участва в Априлското въстание през 1876 г., но никога не е парадирал с това. Послучай 50-годишнината от въстанието през 1926 г. държавата награждава оцелелите въстаници с
опълченски униформи
– шинел, ботуши, гугла и други вещи. Атанас отказал да ги вземе под предлог, че не е взел чак толкова дейно участие, за да заслужи подобни почести. Той е от Ликомания род, но тъй като по онова време и двамата му братовчеди носели името Атанас Ликоманов, предпочел бащиното си име Аврамов за фамиля. Потомците му също са с тази фамилия. С това име е известна и фирмата му.
Атанас Аврамов кръстил един от синовете си Данаил, на името на светеца Данаил – патрон на сапунджиите. Брациговските майстори също имали свой еснаф. Синът Данаил продължил търговията с дървен материал. Фамилията имала складове за продукцията в Казанлък, Пазарджик, Хасково, София и Пловдив. Данаил е бащата на автора на спомена – д-р Атанас Аврамов. За него той казва, че е учил до четвърто отделение, но е бил много трудолюбив, буден и успял човек за времето си.
Пенка МИХАЙЛОВА
Със съкращения. Цялата статия, както и рецепти за калиев домашен сапун и обикновен домашен сапун – в книжния брой на „Знаме”.
