Понеделник, 28 Nov 2022
 
Избори

Драгомир Стойнев пред в. „Знаме“ за стратегическите мерки в енергетиката икономиката: Да излезем oт популизма и да действаме в реалността заради хората и държавата

  29.09.2022 14:50             
Драгомир Стойнев пред в. „Знаме“ за стратегическите мерки в енергетиката икономиката: Да излезем oт популизма и да действаме в реалността заради хората и държавата

Водачът на листата на БСП за България в област Пазарджик  е икономист, завършил Сорбоната и френското училище за висши кадри и политици ENA.

Вносител на десетки социални и икономически законопроекти, сред които за насърчаване на заетостта, за семейните помощи за деца, за подкрепа на децата в неравностойно положение, за закрила на детето, за пенсионната реформа, за гарантираните вземания на работниците и служителите при обявяване в несъстоятелност на работодателите, за пазарно управлението на държавната собственост, за насърчаване и защита на родното производство. Заемал е позициите Председател на парламентарните Комисия по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, Комисия по труд и социална политика, Група за приятелство България – Франция. Министър на икономиката и енергетиката в периода 2013-2014 г.

Енергийна криза

В края на кампанията сме и е важно да разделим пропагандите във всички посоки,   популисткото говорене от реалността, която не е лека, но дава и възможности. Тогава ще разберем, че диверсификацията не означава изключване на източници, а включване на всички възможни добри алтернативи. А за нас те са – руска газ, азерска газ, и разбира се -втечнен газ. Крайностите в двете посоки – да изключим Газпром изцяло и да се върнем към Газпром, са излишни. А и никой не го иска от нас.

БСП смята, че като държава ние имаме много ясна позиция – член сме на Евросъюза и на НАТО, осъдихме военните действия в Украйна. Кому беше нужно спирането на доставките и отказа от преговори с Газпром. Има политическа цена има и цена, която плаща икономиката. Вижте програмата на БСП в енергетиката и ще ви стане ясно какво е балансирано движение към газова и въобще към енергийна диверсификация. Защото освен за спасяване в кризата, трябва да мислим и за излизане от кризата.

- Възобновяване на снабдяването с природен газ директно от „Газпромекспорт“

по съществуващия до края на годината договор;

- Започване на преговори за нов дългосрочен договор с Газпромекспорт.- Намиране на баланс в политиката на либерализация на енергийния пазар, в интерес на потребители и производители с цел защита на хората и индустрията;

- Промяна в правилата за търговия на електроенергия, които да гарантират вътрешния баланс на потребление (количествено и ценово), в това число, позволяващо ограничение на износа, особено при екстремни ситуации.

- Облекчаване на процедурите при изграждане на ВЕИ обекти и особено за присъединяване към мрежата;

- Продължаване на процедурата по проекта „АЕЦ Белене“

- План-програма за развитие на АЕЦ „Козлодуй“ 7-ми и 8-ми блокове

- Развитие на проектите за цялостно използване на хидроенергийния ни потенциал

Докато работим по „голямата газова политика“ и бизнесът,  и хората трябва да минат през зимата и през кризата – около 28 хиляди са предприятията, зависими от газ, около 250 хиляди са работещите в тях. Затова и предложихме на другите партии да се обединим, въпреки че сме в избори, около следните действия. И не получихме категоричен отговор.

- Мораториум на цените на газа за бита и държавни компенсации на лицензираните газови разпределители;

- Прилагане на модела за подпомагане на бизнеса “фиксирана цена компенсация за разлика” по отношение на газовите доставки, аналогично на подхода при електроенергията

- Подкрепа за социално слаби и енергийно бедни

Инфлация и икономика

Нека много ясно да разграничим произхода на проблема. Инфлацията в момента е световен проблем, той беше предшестван от друг световен проблем – забавяне на икономиките от Ковид-кризата, а България е малка и отворена икономика. Ние можем да компенсираме с национални мерки в краткосрочен план. Една отделна национална политика може да гарантира най-уязвимите групи и доходите им, което направихме ние, в периода на инфлация. Може и да проведе политика по отношение на цените на основните стоки, които буквално са свързани с изхранването и бита – хляба, горивата.

Иначе аз съм напълно съгласен, че не е достатъчно. Но ако нямахме и тези мерки, тогава щеше да говорим за колапс при оцеляването на големи групи от българи.

Има обаче нещо много важно, което остава в страни. Една болезнена политическа и управленска истина.

Ако си представим, че инфлацията е вирус, който атакува организма – един организъм ще е по-податлив, друг – не, в зависимост от имунитета. А имунитета на българската икономика и допреди кризата беше лош. Трябва да признаем, че за нея десетилетие и повече основната движеща сила бяха евросредствата и огромните публични инфраструктурни проекти. За съжаление държавата нямаше политика за насърчаване на производства с висока добавена стойност и за висок експортен потенциал.

Сега чувам, че експерти казват, че основното лечение срещу инфлацията са производството и износа. Така е, ще има и има мерки и в тази посока, докато те сработят обаче ще мине време. През това време трябва да работят компенсаторните механизми, които да позволят на бизнеса да не затвори, защото ако веднъж това се случи, отварянето е почти невъзможно. Както и механизми, които да опазят човешкия ни капитал – основния ресурс на всяка икономика. Т.е. те да се подпомогнат самите хора чрез политиката по доходите.

Затова БСП предлага стабилизиращ пакет, нo и дългосрочни мерки:

- Мораториум на цените на газа за бита и държавни компенсации на лицензираните газови разпределители;

- Прилагане на модела за подпомагане на бизнеса “фиксирана цена компенсация за разлика” по отношение на газовите доставки, аналогично на подхода при електроенергията

- Oбвързване на фискалната политика с деноминирането ускоряването и преструктурирането на растежа на БВП.

- Подкрепа за малките и средните предприятия (МСП) чрез преференциално и достъпно финансиране от Българската банка за развитие.

- Държавни гаранции за български предприятия за достъп до нови пазари чрез частично или пълно покриване на риска чрез Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ).

- Увеличаване на капацитета на Национална компания „Индустриални зони“ и развитие на индустриални зони в посока привличане на производители на стоки с висока добавена стойност.

- Държавна подкрепа за бизнеса чрез по-тясно обвързване на външната ни политика с осигуряване на ефективен достъп до внос и износ на стоки, капитали и услуги.

- Предвидимост и устойчивост на данъчно-осигурителната система. Всяка промяна в правилата на облагане ще са предмет на задълбочена обществена дискусия и предварителна подготовка.

- Прилагане на широко използваните в ЕС практики за диференциран ДДС, вт.ч. за основни хранителни стоки, лекарства и медицински услуги, образователни услуги.

- Облагане на свръхпечалбите в енергийния сектор с цел генериране на ресурс за адекватно и навременно подпомагане на домакинствата и бизнеса.

 


Свързани