Един от най-забележителните периоди в развитието на града дават майсторите строители и арумъните, които идват тук заедно с тях. Днес ви предлагаме малък откъс от тази част на алманаха, заедно с начина на приготвяне на характерна за арумъните рецепта.
"Целият район около Костур, в днешна Гърция и отдалечения на няколко часа пешком Корча, в днешна Албания, са били населени с етнически българи и арумъни. Те се заселват там по времето на Първото българско царство и населяват този район по време на османското нашествие на Балканите. Успяват да съхранят няколко изключително ценни занаята – дюлгерството, зографството и дърворезбарството. Строителните им умения могат да се възприемат като продължение на уменията на майсторите, издигнали градежите по времето на царете Симеон и Самуил. Пътуванията им в странство – най-вече в градовете на днешна Италия и Виена, дообогатяват техните архитектурни виждания за строителството на религиозни и светски сгради.
По характер предците ни са миролюбиви и кротки хора, които с честен труд изкарват своето препитание. Но занаятите им са сезонни. Рано през пролетта мъжете – дърводелци, каменоделци, строители, заграфи и резбари тръгват на гурбет. В повечето случаи те вървят заедно, като се събират от всички села. Когато един обект е много голям, като манастир например, се налага тайфите от целия край да поемат в тази посока. Цяло лято в селата живеят жените, децата и недъгавите мъже, а на Димитровден майсторите се връщат, за да зарадват домочадието с подаръци и пари, с които да презимуват. Така до другата пролет.
Ако сега отидете там, където са били Орешче, Омотско, Слимница, Галиче, Воскополие, Вишени, Драголище, Нестрам, ще установите, че планината Грамос, намираща се днес в гръцките и албански земи, твърде много напомня тукашните Родопи. Че през нея се вият реки подобни на тези, които и днес виждаме с очите си в нашата планина. Но от тези селища не е останало почти нищо.
„При напущането на Орешче било отпуснато всичкото вино от бъчвите, което преляло в река Белица и тя текла три дни с тъмно червена вода.“ пише Христо Гюлеметов - Чибис, като се позовава на спомените на Груйо Костев, наследник на изселници.
Това българско население изповяда православна християнска религия, то почита подобаващо своите светци и гради храмове, манастири, къщи, дюкяни. Търговците от тази област достигат до Виена и Венеция, правят и там свои магазини, като водят със себе си местни майстори. В странство те се дивят на чудните базилики, а елементи от тях се опитват да вграждат в собствените си строежи.
Това, което спасява българщината е затънтените им села в планината, където турските крака не обичали да стъпват. Никой от занаятчиите не е бил беден, всеки имал дом и челяд, животни и спастрени пари. Всичко вървяло почти гладко, до появата на Али паша Тепеделенски, известен и като Янински. Той бил пословично зъл, имал кьошкове и конаци, вероятно построени от същите тези майстори. Хамами, покои с десетки стаи и тераси, от които наблюдавал езерото пред крепостта си Янина."
Цялата история можете да прочетете в първата част на алманаха "Осемте хилядолетия на Пещерския край", днес ви предлагаме и арумънския специалитет - "Плацинта" Съставките и пропорциите са публикувани в книгата, където има раздел за храненето и са публикувани над тридесет рецепти характерни за местната кухня. Вече ви показахме как се прави "Пещерски зелник" и десерт "Костенурки".
Как се приготвя "Плацинта"?- ТУК
