Откриха паметна плоча на първия началник-гара Каспар Беширян
На 17 септември на гара Септември бе открита паметна плоча на една от най-знаковите личности в региона - първия началник на гарата (тогава Саранбей) Каспар Беширян, напуснал този свят точно преди 90 години.
Заедно с Тодор Каблешков (виден революционер и първи началник на гара Белово) и Ованес Съваджъян (първи началник на гара Татар Пазарджик и спасител на града), Каспар Беширян посреща специалния първи влак по случай откриването на Баронхиршовата железница Цариград-Белово през 1873 г.
Възпоменателният знак се намира от външната стена на канцеларията на началник-гарата. Откриването беше с официална церемония, в която участва дори извънредният и пълномощен посланик на Република Армения у нас Армен Едигарян. В речта си той отбеляза, че Каспар Бешерян олицетворява арменско-българското приятелство и братство
Обърна също така внимание, че събитието е символично, имайки предвид 100-годишнината от създаването на арменската общност у нас, както и 30-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Армения и България.
Сред останалите гости бяха обичаният изпълнител Хайгашот Агасян, директорът на Държавните железницирия в Пловдив, представители на арменската общност в Пазарджик, Пловдив и София, железничари, учители, общественици и други.
Каспар Беширян е роден през 1854 г. Бил е изключително буден и образован. Знаел е пет езика. Владеел е и морзовия апарат, което е постижение в онези години.
Завършил е Роберт колеж
в Истанбул. Женен с две дъщери. Умира през 1932 г.
В наши дни, през 2018 г., бе създаден Инициативен комитет за проучване живота и делото му. За негов председател бе избран Гаро Агопян, спортист и национален треньор по тенис на маса, жител на Септември. Секретар е проф. д-р Ангел Бакърджиев, а членове - инж. Стефан Малинов, Нерсес Ширинян, инж. полк. Борислав Клисурски, Сергей Стойнов, Георги Данчев, Г. Бакърджиев.
А Борислав Раков, който събира архиви за местната история, припомни пред "Знаме" тясната връзка между историята на Септември и построяването и развитието на жп гарата. Повече за това - в книжния брой на "Знаме".
Катя ФИЛИПОВА