Доволна съм, че давам пример и на децата, казва Гергана Сердарова
ПАЗАРДЖИК. Гергана Сердарова e детска учителка на Трета подготвителна група в ДГ „Валентина Терешкова” и сбъдна мечтата си, когато през юни спечели два сребърни медала за Мис Бикини фитнес от Балканското първенство в Княжевац, Сърбия - в Мастърс-класа над 35 години и в групата до 163 см, за радост на треньора си инж. Никола Гюлеметов от фитнес салон „Динамик”. Така стана жив пример за родители и деца, че когато искаш нещо и се трудиш за него, то се случва. Гергана проявява интерес към бодибилдинга преди петнайсетина години. Тренира усилено, но не професионално. После спира.
„Дипломирах се и трябваше да започна работа като детска учителка – приоритет ми бе да се докажа. Трудна задача беше да намеря работа в детска градина, затова към тренировките се връщах рядко и за кратко. Ходила съм на канго джъмп, на степ аеробик, но бързо ми омръзваше”, спомня си вицебалканската шампионка. Започнах работа и в началото ми беше много трудно. Децата отнемаха доста от енергията ми, а и когато се омъжих, решихме със съпруга ми да имаме дете. Така дойде Калоян. Сега е на 7 години, но когато стана на две, установих, че фигурата ми не е това, което искам да бъде. Не се харесвах и полека възобнових тренировките, отвреме навреме, без хранителен режим. Но тази есен реших да започна по-сериозно. Около Коледа започнах да гледам различни клипчета на Мис Бикини фитнес. Много често попадах на Биляна Йотовска и Моника Наумова. Гледах клипчетата и в един момент споделих с моя съпруг (той е полицай), че ми е интересно и
искам да изляза на сцена,
за да видя за какво става въпрос. Още от малка исках да тренирам карате, да дефилирам като модел, но бях болнава и нашите не ме записваха… И мъжът ми ме заведе при Никола.
И той се съгласи да ме подготви с най-голямо удоволствие. Беше февруари. Бях ентусиазирана. Но бе трудно, защото готвех, пазарувах, чистех. Храната ми беше в кутии. Канят ме на банкет, а аз не мога да отида, защото трябва да се храня по определен начин. Режимът включваше вкусна и разнообразна храна, по няколко пъти на ден. Като съм първа смяна на работа, трябва да си приготвя закуска и обяд, а ако се наложи да съм целодневка, да си взема и вечерята. Ставах в 5 сутринта. После тренировка, отиване на работа. Прибирам се, почина малко, колкото да се заема с домакинство и приготвяне на семейна вечеря. И пак тренировка.
Уговорката беше – каквото ми е написано, това ще ям. Треньорът ми беше казал, че другото мога да го мириша колкото си искам, но не трябва да го вкусвам.
А аз много обичам пишмание. И един ден една колежка беше донесла да черпи
след ходене в Турция. Взех едно парченце за детето, но докато го занеса така го бях душила, че стана на прах и се шегувах, че съм го изшмъркала. Но си мерех салатката и останалата храна и изпълнявах строго всичко. Първия месец ми се ядяха много неща. Примерно в градината има кекс с канела – аз усетя аромата на канелата и полудявах. Не ми се ядеше кекс, но обожавам канела. Когато споделих с треньора, че ми се прияждат разни неща, той ме шамароса с думи – че правим нещо, за което хората се готвят с години. Аз съм категория над 35, ама другите момичета са се състезавали и под 35. и повечето имат богат състезателен опит. Когато ми бе най-натоварващ режимът, подготвяхме концерт-спектакъл в театъра. Тогава почти не знаех къде е домът ми. Прибирах се да си взема спортния сак… Но спектакълът стана чудесно. „Лили и морското дъно“. Моите възпитаници бяха морски таралежи и морски кончета. Много сладки! Справиха се идеално и съм много горда с тях! Може би и това ми даде сила да продължа с тренировките.
Притеснявах се и как ще реагират колегите в детската градина Директорката, родителите, децата – как така госпожата им ще е по бански и по мускули… И аз самата не съм си представяла, че моята учителка от градината или училище ще излезе някъде по бански, намазана и лъскава… Не казах в началото на колегите си, а те ме питаха защо съм отслабнала. Черпеха ме, а аз благодарях и отказвах. Казваха ми, че трябва да хапвам повече, защото съм „взела нещо да изчезвам“. Криех от тях до май. Когато споделих с директорката ни Живка Спасова, имах леки притеснения. Тя ми каза, че не можем да угодим на всяко мнение. Каза, че спортът е нещо много важно и учи на самодисциплина. Че това, което правя, заслужава уважение. И аз наистина прецених, че с тази си дейност бих искала да науча моите възпитаници – настоящите и бъдещите, че в крайна сметка мечтите са, за да се сбъдват, а не да стоят в скрити в задния джоб. Че трябва да работим упорито за тях, ако искаме те да станат реалност.
Беше ме и страх от самото излизане на сцена
Особено когато Никола ме покани да отида в Княжевац през юни. Макар че в чужбина беше по-лесно – нали не ме познават. Даже да припадна от притеснение… Но не припаднах. Момент, в който излязох на сцената, беше невероятен! Притеснявах се до последно, той ми говореше, аз не го чувах. Преди това жена ме подготви за позинга. А позирането е най-важната част при излизането – 30 секунди, в които излизаш и се презентираш. Бях блокаж. Къде да изляза? Как да застана?”, смее се Гергана.
С треньора постигнали забележителни резултати
За два месеца успял да я орелефи. „По тоя повод доста често ми се спрягаше името в залата – някои се чудеха дали няма химия. Не, няма химия. Просто си спазвах режима на сто процента. Споделих с колежките, че ще имам състезание. Те разбраха, че не съм се вманиачавала без цел. Някои започнаха да споделят как се хранят вкъщи и питаха дали може и на тях да се изготви режим. От родителите получих само усмивки и поздравления. А аз съм доволна, че давам пример на децата. Даже и с това, че някои отбягват вредни храни, защото знаят,че „госпожата сладко и чипс не яде“.
Един ден след състезанието Гергана започва да изпълнява нова програма. Сега на ред е държавното първенство по бодибилдинг в Пловдив на 17 септември. „Изморително е, особено като припозная колко ми е било тежко. На моменти съм толкова изтощена, че не ми се ходи и на тренировка. Обаче бързо ми минава. Вляза ли в залата и усетя ли аромата на пластмаса и желязо, всичко си идва на мястото. Подготовката тече. Строяваме се. И съм ентусиазирана.”
Дочо ЧАНЕВ
