Днес, 115 години след смъртта на съгражданина ни Константин Величков, сме свидетели как изборите от еманация на народовластие се етикетират като някаква ужасия, и най-мерзко престъпление срещу устоите на държавата. Всичкият този „еремиев плач” само вдига изборната пасивност. На последните парламентарни избори в Пазарджишка област и в страната близо 70% от гражданите не пожелаха да бъдат избиратели. А когато две трети от електората не подкрепя една власт, според всички политологии и социологии от Аристотеля до наши дни означава, че тя е само 30% демократична. Понамирисва на диктатура. Подкрепата народна е променлива, непостоянна и често нелогична открай време. Затова се правят избори или се хвърля чоп, което нерядко се е случвало в класическата демокрация на древна Атина. Днес алчните за власт, освен благословията на чуждоземни дипломати, се нуждаят и от народно доверие. А то се регистрира от изборни машини и протоколи. Едни печелят други губят. Демокрация.
Един от най-видните пазарджиклии - големият Константин Величков, споделя: „Политиката е средство за препитание от най-долно естество. В политиката личността поевтинява, но кесията се пълни.”
Безпощадно ясно и точно заключение на един от първите български рицари на духа - поборник, затворник, художник, учител, преводач, депутат, министър на няколко министерства, мечтател и радетел за повдигането на българския народ. Омерзен от следосвобожденските политески нрави, той умира в изгнание, далеч от род и родина.
Българската политика не се е изменила много от епохата на Константин Величков и Алеко Константинов. Днес в лето 2022-ро сме зрители на политически маскарад. На поевтинели и преоценени политици, предлагащи се на промоция, само и само да не секне политическата им кариера, разбирайте - препитание.
За съжаление е прав неизвестният автор на горестната епиграма: „От времето на Перикъла и Софокъла политиката е борба за кокала.”
Михаил ТОДОРОВ
