В Регионален клуб „Потомци” са кръвно свързани с героите от Априлското въстание
ЛЕСИЧОВО. Планините, кукерите, родолюбиви възстановки, в които оживяват хайдути от стари времена. Това обединява ентусиастите от Регионален клуб „Потомците”-с. Лесичово към Национален съюз „Единение”. Наскоро те организираха първо по рода си „Хайдушко сборище” в Лесичово, на което дойдоха и гости от цялата страна. Председателят на клуба Щерьо Данчев бе организатор на мероприятието и получи поздравления за работата си. Той скромничи, че делото е общо, но е доволен от резултата. Мъжът има лице на хайдутин и това го прави популярен из цялата страна, защото участва в родолюбиви срещи, конкурси и възстановки. Освен това „войводата” е и деен, и има кауза, която следва. Свикнал е,
когато е облечен с хайдутски одежди да не може да изуши една цигара,
камо ли да изпие ледена бира. Защото на снимките това ще е кощунствено, а хора от публиката напират да се снимат с него. И Щерьо не може да откаже. Докато не се реши да свали силяхлъка, калпака и ямурлука, за да остане „цивилен”. Иначе отърване няма.
„На 6 март бе учредителното събрание на клуб „Потомците” като идеята е много по-отдавнашна, разказва Щерьо. „Потомците” - защото в целия район – селата Карабунар, Карамусал, Славовица, Вършилата, Мухово, Калугерово, Лесичово, по време на Априлското въстание са се качили на връх Еледжик, там са лагерували, там са ги изклали.
Всеки един от нас има някаква кръвна връзка с тези хора
Затова избрахме „Потомците”. В противовес на подмяната на историята ни, която е гавра с паметта на дедите ни и с нас от думите „владичество” и „мирно съвместно съществуване”. Кървави следи има и навсякъде на Балканите, и на всяка педя земя в България. И въстания. Илинденско-Преображенското въстание. Чакър войвода в Самоков, Видин – Цеко войвода… Дядо Ильо войвода в Рила и Осоговската планина, Петко войвода и Ангел войвода в Родопите.
„Хайдушкото сборище се получи. Разлепиха се афиши, пусна се като събитие във Фейсбук. За догодина ще се опитаме да е два дни, а не час и половина, както беше сега, защото единствената критика беше, че е било много кратко, разказва Щерьо пред наш репортер. „При нас дойдоха и от Червен бряг, и от Стара Загора, и от Съединение, от Искрец, от Цалапица, от Златица, от София… Ще пропусна някого.
На сборището присъства и победителят в България търси талант - малкия Стефчо
И 6-годишният музикант, и баща му, който също свири, бяха тук. Всичко стана набързо и „на мускули”. Събрахме някакви пари, от общината помогнаха с нещо… Направихме няколко сценки, като цялото беше подчинено на темата „Неделно хоро”. Едната сценка бе надиграването по разказа на Елин Пелин „Ветрената мелница” между момъка и момата. След това ненадейно се явяват двама башибозука и започват да закачат момите на хорото. Старейшините се опитват да ги разубедят и разтърват. Наблизо има хайдушка чета, която е пратила съгледвачи, които да видят какъв е този шум. Те извикват четата, обграждат башибозука, но вместо да ги трепят,
ги бръснат, както Петко войвода е бръснал Осман ага
След това ги хранят със сланина и ги прогонват. След което пък част от младите на хорото предлагат да се включат в хайдушката чета. Следва обучаване на боравене с пушки, пищови и ятагани, ръкопашни боеве. И край”, разказва председателят, който е участник, сценарист и режисьор на спектакъла. Той има и помощници – мъжете от клуба се включили в предприятието, но те имат по-малък опит в това от него.
„От десетина години се разправям с подобни мероприятия. Аз съм закърмен с обичта към България.
Над 35 години се обличам като кукер
В един момент започнах да усещам как кожите ми натежават. Майка ми, лека й пръст, беше шивачка. Тя ми направи носия. А понеже съм и планинар, на едно от изкачванията ни на Белмекен – послучай Трети март, от селото получихме запитване: „А за Априлското въстание какво ще направите?”. Това ми се заби в паметта и на първото ми ходене на фестивала в Жеравна видях един човек (сега вече сме приятели с него), който излезе с хайдушко облекло и въоръжение на конкурса за автентична носия. Направи ми силно впечатление. Казах си, че след като той го е направил, би трябвало и аз да мога. Така започнах. В един момент приятел ми писа: „Искаш ли да се включиш към нас?”. Тогава бях в София. Веднага се съгласих. Каза ми да идвам и да гледам за какво става въпрос. Постепенно нещата се разраснаха. Виждам все повече хора да се запалват. Най-радостното е, когато видиш малките деца с грейнали очи, когато чрез нас придобият реална представа за някогашните хайдути.
Моята дъщеря също облече носия в Жеравна
Не съм я задължавал.
Преди няколко години на фестивала в Леденика едно момиченце дойде и ми каза: „Искам да ми разказваш за Ботев и за Левски”. На мен ми тръгнаха сълзите. Ето това са моментите. Някой може да казва, че Вазов е неразбираем, но децата много добре го разбират Вазов, повярвайте ми. Те го чувстват, въпреки изместванията на някои думи.”
Тодор ГРОЗДЕВ
Повече за клуб „Потомците”, за взаимоотношенията с другите клубове, за родствената връзка с героите от Априлското въстание и за находките на Щерьо - в книжния брой на "Знаме"
