ПАЗАРДЖИК. Занимания с форум театър имаше този месец в Младежкия дом, след като той стана партньор по проекта „Театрални взаимодействия“. Водиха ги специалистът по форум театър Таня Йоргова и психологът Ивайло Иванов. Поговорихме с тях за тази не толкова популярна форма на театър.
- Какво представлява форум театърът, как се случва и какъв е очакваният ефект?
- При форум театъра в безопасна среда на участниците е позволено да използват всякакви методи - да говорят, да пробват, да преценяват докъде могат да стигнат. Така, ако нещо подобно им се случи в живота, те биха могли да приложат вече преживяното, макар и под формата на театър, в конкретната реална ситуация. За да стане по-ясно, ще дам пример със себе си. Преди години бях гледала по Нешънъл Джеографик предаване за това какво трябва да направиш, ако катастрофираш. Месец след това катастрофирах с колата си. В момента, в който усетих, че гумите се отлепват и колата тръгва настрани, в моята памет изникна това предаване и аз вече знаех как трябва да постъпя. Направих това, което си спомних, и реално то ме спаси.
Форум театърът за мен е същото. Поставяме участниците в ситуации, а те могат да ги изпробват и да предложат алтернативни реакции. И ако се сблъскат със същото в истинския живот, да си кажат: „Аха, това не ми е непознато, видял съм различни решения. Ще избера това, което е най-полезно за мен“. Форум театърът много помага да се стигне до най-правилната опция за конкретния човек.
- Върху какви ситуации работихте и как реагираха участниците?
- Ситуация на агресивно и манипулативно поведение, на системен тормоз. Имах притеснения, че момичетата ще се стесняват, но те бяха много адаптивни. Нека разкажа и как подходихме. Поставихме двете групи в ролева игра, в която трябваше да изградят доверие помежду си. Сляпо доверие, буквално. Така ги подготвихме и предразположихме към следващия етап - представената ситуация и възможността да ни покажат техните собствени решения за нея. Видяхме, че всеки беше активен и си каза: „Аз мога да променя ситуацията“. Излизайки на сцената, той/тя донякъде променяше и ситуацията, и поведението на участниците. След това обаче разбираше, че ако има два агресора насреща, не е толкова лесно да ги промениш.
Ние винаги искаме да променим другия. Не себе си, другия искаме да променим. А това е много трудно. И реално осъзнаваш, че ти в себе си трябва да пречупиш нещата през друг ъгъл. Да се смириш или да се бориш по някакъв начин. Това дава основа за действие по-нататък. И тук вече може да се разискват различни теми. Хубаво е, че човек може да се постави в обувките на другия, на антагониста. Да види неговата гледна точка каква е. Да види защо той действа така, какво го дразни, може би има проблеми в семейството, неразбиране и вероятно той действа агресивно, за да привлече внимание към себе си. Но най-хубавото е, че участниците предлагаха множество решения, а аз веднага ги канех на сцената да разиграят това решение.
Цялото интервю - в книжния брой на "Знаме".
Лидия КАДИЙСКА
