ПАЗАРДЖИК. В миналия брой “Знаме“ писа за ежегодната награда в памет и на името на проф. д-р Стайко Спиридонов за учители и изявени ученици в езикова гимназия „Бертолт Брехт“, учредена от д-р Цветелина Спиридонова, д.м, изпълнителен директор на лечебни заведения „Хигия“. Разказахме ви и за Стефан Кърджев, спечелил в категория „Най-инакомислещ, интересен и забавен съученик“. Сега ще ви представим Зорница Шопова – победителката в категория „Лидер сред съучениците“, и г-жа Пенка Иванова - „Най-строг и дисциплиниращ учител“.
Ето как отговори на въпросите на „Знаме“ Зорница:
- Изненада ли те наградата?
- Да, бих казала, че ме изненада. И то не защото не се смятам за достоен лидер или отговорник на класа, а защото съм убедена, че и съучениците ми доста са допринесли за решаването на редица проблеми. Зарадва ме обаче фактът, че класът ми е оценил нещата, които съм направила за тях.
- Какво те прави признат лидер?
- Със сигурност моята упоритост и всеотдайност, както и поемането на отговорност. Лидерски качества съм проявила може би най-много през последните месеци на 12 клас. От организационна гледна точка бях поела инициативата за доста дългоочаквани събития. Радвам, че всичко се реализира подобаващо.
- Ражда ли се, според теб, човек лидер или е възможно лидерските качества да се развият? Ти как развиваш своите?
- Според мен, човек не се ражда лидер, а по-скоро се ражда с някои от съответните качества, които от своя страна трябва да развие. С изграждането на характера си впоследствие аз съм изградила и тези качества. Житейското обогатяване - както интелектуално, така и емоционално, определено е помогнало за развитието им.
- Повече позитиви или негативи носят лидерските качества?
- Със сигурност - позитиви, но това не означава, че понякога не ми пречат. Много хора ми казват, че съм инатлив човек - нещо, което, според мен, бъркат с упоритост и отстояване на интереси. Важно е човек да се научи да култивира тези качества и да ги използва рационално.
- Какво отличава добрият лидер от останалите?
- Освен да бъде амбициозен и целеустремен, добрият лидер трябва да има, на първо място, добри намерения. Основната му цел трябва да е благосъстоянието на околните и тяхното положително развитие. Затова смятам, че стойностният лидер трябва и да е самоотвержен.
- С какво ще запомниш училищните дни?
- Това бяха най-запомнящите се години от живота ми, изпълнени с много забавни и прекрасни моменти! Години, научили ме на много уроци и изградили ме като човек. Спомените ми са много, но може би най-съкровени ще останат тези от каненето на госпожите на бала и изпращането ни от училището. Поглеждайки назад, тогава бяхме най-сплотени с класа ми и видно всеки излъчваше позитивизъм, вълнение от предстоящото, както и известна доза умиление.
- Кое е най-ценното, което научи през петте години в гимназията?
- Макар и малко банално, бих казала, че всичко е преходно. Нищо не е вечно, затова човек трябва да се радва на нещата, които има в настоящето, както и да цени хората, които го заобикалят сега. Да извлича най-доброто от всяка ситуация.
- Какви са плановете ти за бъдещето? Как се виждаш след 20 години?
- Насочила съм се към бизнес средите. Дори все още не с напълно ясен план вярвам, че с мотивация и постоянство ще постигна много. След 20 години може би ще имам собствена фирма и ще съм нейн успешен управител или пък ще се занимавам с нещо коренно различно. Затова човек никога не трябва да казва „никога“, защото не знае какво ще му поднесе животът.
- С какво запълваш свободното си време?
- През свободното си време се опитвам да балансирам хобитата си, да спортувам и да прекарвам време с любимите ми хора. В училище най-голям интерес проявявах към литературата, защото я намирам за отлично средство за себеизразяване. Затова и извън училище се докосвам до това изкуство под различни форми.
Мария ДЪБОВА
