Симфоничният оркестър е другото музикално бижу в града
ПАЗАРДЖИК. Тържествен концерт-спектакъл, посветен на 60-годишнината от създаването на ансамбъл „Пазарджик“ (1962 г.) зарадва почитателите на народните песни и танци. Препълнената до краен предел зала на драматичния театър „Константин Величков“ бурно аплодира изпълнението на произведения на изтъкнати наши класици в народния жанр от началото на формацията до наши дни.
Спектакълът започна с постановката „На панагюрската чаршия“ – неповторим шедьовър откъм обичаи, визия и великолепие. След него сцената завладяваха обичаите „Еньовден“, „Гергьовден“ и други традиционни празници от Пазарджишкия край. Финалът на спектакъла бе ознаменуван с музикално-танцовата постановка „Тодарица“, честването на Тодоровден в пазарджишкото село Черногорово.
Емоцията от фолклорния празник съпреживя и специалният гост Станислав Почекански, председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци. Той връчи 8 отличия на Съюза – 2 златни, 4 сребърни и 2 бронзови лири на артисти от ансамбъла за високите им постижения в областта на фолклорното изкуство.
След края на празничната вечер Станислав Почекански сподели впечатленията от концерта и за още нещо:
- Г-н Почекански, какво видяхте и чухте на концерта на ансамбъл „Пазарджик“, по случай 60-годишнината на формацията?
- Концертът бе празник не само за душата, но и за човешката духовност. Видях един от най-добрите спектакли за сезона сред професионалните фолклорни ансамбли в България. Впечатли ме прецизността и автентичното пресъздаване на песните и танците, постижение на артистите и на главния художествен ръководител маестро Атанас Чолаков. Най-хубавото бе, че акцентът пада върху фолклорната област, в която ансамбълът твори и се развива. Рядко се случва, особено при годишнини, да се залага само на произведения от региона. Участието на Итър Митър – емблематична личност от миналото на града, разведри атмосферата и публиката.
За първи път виждам залата в драматичния театър толкова препълнена. Гледката ме накара да се почувствам горд, че съм българин. Хората съпреживяваха случващото се на сцената, радваха се от сърце. Правостоящите танцуваха на място. Веселието от песните, танците и свирните се пренесе и във фоайето на театъра. Всички присъстващи станаха част от спектакъла. Игла да хвърлиш, нямаше къде да падне, а аплодисментите и бравото на моменти щяха да срутят залата, символично казано. Съпреживяното с ансамбъл „Пазарджик“ ми остава за цял живот.
- Какво място отреждате на фолклорната формация сред престижните ансамбли в България?
- Всички ансамбли на фолклорното изкуство у нас са престижни и сътвореното от тях остава за поколенията. Показателно за ансамбъл „Пазарджик“ е домакинството му на прегледите на професионалните фолклорни ансамбли, които тази година ще се проведат от 1 до 10 септември. За осми път Пазарджик ще стане фолклорна столица на България. Този факт говори за уважението на колегите им към формацията. След показаното от професионалистите, Съюзът на българските музикални и танцови дейци, в качеството си на домакин, след обсъждания очертава насоките за развитието и съхранението на фолклорното богатство. Празниците са истинска фолклорна работилница за идеи. А това, че се провеждат в Пазарджик, ясно подсказва какво е мястото на ансамбъл „Пазарджик“ в културния живот на града, региона и страната. В недалечното ни минало подобни прегледи провеждаха музикалните училища и други представители на музикалната ни култура, нещо ценно, полезно и ползотворно.
Цялото интервю - в книжния брой на "Знаме".
Пенка МИХАЙЛОВА
