Уважаеми читатели, в продължение на няколко броя ви запознаваме с изследването на Костадин Зяпков. То се публикува за пръв път, а ние благодарим за любезното съгласие на автора. По-нататък ще поместим и статиите му за анархисткото движение в Чепинско, в Ракитово и в Дорково. Това са отдавна забравени страници от родната история. Героите в тях са играли немаловажни роли в нея.
Продължение от миналия брой
СПИСЪКЪТ НА КОНСТАНТИН ГЕНЧЕВ
- Владимир Фучалов – работил в читалище „Виделина“ и в Историческия музей
- Любомир Левичаров – основател на в-к „Подем“ – Пазарджик, банков директор в Пазарджик и Ст. Загора, есперантист и филателист
- Владо Попов – бивш директор на „Топливо“
- Милчо Милчев – директор на БНБ Пазарджик
- Цветанов – застрахователен агент
- Илия Илиев и жена му
- Илия Г. Юруков и брат му Стефан, първият убит 1925 г.
- Тройката: Тирката, Кибрита и Главока – убити край Мало Конаре
- Д-р Милко Петров – зъболекар
- Тодор Белчов от Стрелча, живеещ в Пловдив, след 9.IX.1944 г. – директор на Музея на революционното движение в Пловдив
- Група около хумористичния вестник „Тирбушон“ – Грозев и …
- Никола Стойчев – Товарищ, брат на Йорданчо, открил Кръстова гора, убит в Белене
- В. К. Генчев – толстоист, есперантист /мой баща/
- Братя Маврови – ул. Батак, до Ръжанковия хан имаше плоча преди години
- Константин Кантарев – лекар в Пловдив, автор на 2 книги с мемоарен характер със сюжети из стария Пазарджик
Пазарджик, 1 октомври 2002 г.
P.S. следва № 2 с имена
Втория списък бай Коце Генчев не можа да ми предаде.
ВЛАДИМИР ЯНКОВ ФУЧАЛОВ (16.I.1900 – 07.X.1977)
Заедно с по-големия му брат Михаил (1896 – 1919) като ученици заживяват с идеите на анархизма. През 1918 г. са арестувани. Михаил е изтезаван жестоко, заболява и следващата година умира. Владимир също заболява.
Двамата участват в анархистическия кръжок в Пазарджик.
Владимир ,аботи като учител, музеен и читалищен деец, един от създателите на Държавния архив в Пазарджик, библиотекар в читалище „Виделина“. В „Пролетта на един град“ д-р К. Кантарев пише за него: „Наричаха го „живата история“ на Пазарджик. И с право. Той знаеше миналото на града и можеше да разказва дълго, сякаш чете книга.“
До днес пазарджиклии си го спомнят с уважение.
Умира в санаториума във Велинград на 77 години.
Неясно защо името му липсва в Енциклопедия Пазарджик.
ЛЮБОМИР ЛЕВИЧАРОВ (23.V.1898 – 16.III.1985)
Освен К. Генчев за Любомир Левичаров са писали д-р К. Кантарев в „Пролетта на един град“ и Бистра Риндова в „Пазарджишки хроники“ част 2. Има го и в Енциклопедия Пазарджик.
В ръкописа на д-р Кантарев е споменат като анархист от второто поколение, има го и между кръжочниците в списъка от инж. Борис Янев.
Енциклопедията: „ЛЕВИЧАРОВ ЛЮБОМИР КРЪСТЕВ (23.V.1898 – 16.III.1985, Пазарджик) – стопански и обществен деец. Завършва Търговско-стоп. Отдел в Свободен университет в С. (1927). Счетоводител в Лозаро-винарска кооперация „Пазарджишки памид“ (1923 – 1927), съдружник в търговско предприятие за електроматериали (1927 – 1934), пом. кмет (1934), директор на Кооперативна популярна банка в Ст. Загора (1935), на Пазарджишка популярна банка (1936–1944), счетоводител (1954–1960)… Редактор на в. Изгрев“, „Подем“, „Кооперативна пробуда“,“Лъча“ (1927–1942)..“
Левичаров е есперантист и филателист.
Бистра Риндова: „…През 1915 г. като ученик в Карлово Любомир Кр. Левичаров участва в издавания в Т. Пазарджик хумористичен вестник „Тирбушон“, от който излизат шест броя, като пише под псевдонима Альоша Чьорни. По-късно учи в мъжката гимназия „Иван Аксаков“ в родния си град и участва в ученическата стачка на 11 май 1919 г. по случай празника на Кирил и Методий…..Двама войника с натъкнати на пушките ножове го отведоха –горд и непоколебим.“
Владимир Фучалов си спомня (29.06.1971): „През септември 1919 г. Георги Шейтанов влизаше в една организационна група, която обикаляше из България. Дойде в Пазарджик със Стефан Стойнов, нелегален, Николай Герджиков и Дим. Георгиев. Отседнаха на квартира у Стефан Георгиев. Вечерта се събра разнообразна публика – тук беше теоретиста Л. Левичаров и др., повечето ученици, конспиратори от групата на Ст. Георгиев, предишните ятаци на Кибрита и Личката. Реферат прочете Д. Койчев и имаше много разисквания. Г Шейтанов не взе участие. На другия ден в клуба на независимите социалисти „Искра“ се устрои публично събрание, на което говори Н. Герджиков – дойде един полицай и заяви, че събранието се забранява…“
В Енциклопедията не се споменава за анархизма на Любомир Левичаров, а пише, че е член на Радикалната партия от 1923 г.
Дъщеря му Анна пише, че като ученик е бил анархист, а след това, като младеж – анархокомунист.
През 1945 г. е осъден от Народния съд на 10 години строг тъмничен затвор, лишаване от политически права за 15 години и пълна конфискация на имуществото му за това, че като директор на банката е отпуснал средства на семейството на убит полицай. През 1954 г. е реабилитиран и помилван.
Съпруга на Любомир Левичаров е Надежда Ат. Копрившка (1897 – 1982). Имат три деца – Кръстьо, Анна и Милко.
ВЛАДО ПОПОВ – бивш директор на Топливо.
Още не съм намерил някаква информация за Владо Попов.
МИЛЧО МИЛЧЕВ – директор на БНБ – Пазарджик.
Милчо Милчев е споменат в ръкописа на д-р К. Кантарев като анархист от второто поколение. В списъка на инж. Борис Янев също се вижда като член на анархистическия ученически кръжок.
ЦВЕТАНОВ – застрахователен агент.
Нямам информация и за него
ИЛИЯ ИЛИЕВ И ЖЕНА МУ
В ръкописа на д-р Кантарев е записан като Илия Илиев Шишманов – от третото поколение.
В „Родови хроники от Пазарджик и пазарджишко“ част 3, на стр. 55 Бистра Риндова е записала спомен за Илия Илиев на Светослава Константинова, негова сестра.
Цитирам: „Илия Иванов Илиев (1903 – 1988) на младини беше анархокомунист. През 1923 г. го залавят с бомби и го затварят в Т. Пазарджишкия затвор. Едвам се спаси от разстрел. Ген. Голюбов, юрист в града, беше мобилизиран и спаси брат ми, тъй като баща ми беше лекувал сестрите му. Изключиха брат ми от гимназията, беше в тогавашния трети клас (днес седми клас). По-късно завърши с отличие Мъжката гимназия в Пловдив. През есента на 1944 г. беше интерниран като неблагонадежден.“
Илия Илиев завършва икономика в Свободния университет в София и работи като счетоводител към ЖП гара Пазарджик.
Женен е за Невена Тодорова Айналиева (1904 – 1992), начална учителка.
Имат две дъщери – Димитрия и Людмила.
Костадин ЗЯПКОВ
/Следва продължение/
