Покрай 14 юни си спомняме за Александър Стамболийски, а в поредицата от статии в „Знаме” сега ще разкажем за баща му, както и неизвестни факти за семейството – като това, че земеделският трибун никога не е разбрал, че е имал двама братя в Турция.
Стоимен Шушнев е роден през 1830 г. в Славовица, а Стамболийски ще го нарекат по-късно заради дългото му пребиваване в Цариград (Истанбул, Стамбул). Семейството е бедно, известно с прякора Къткаджиите, защото са къткали всички – гледали са да не се карат с никого, за да могат да опрат до всеки, ако се наложи. Шушневи обаче е уникална фамилия и доколкото ми е известно извън рода от Славовица тази фамилия се среща само в село Дрен, Пернишко.
Стоимен бил 16-годишен, когато един ден пасе козите и овцете в района на Янини грамади. Наблизо
в това време минават турци по известния Римски път,
тръгнали да се изселват към Цариград. Чуват го как свири и сядат до него под един дъб. Омагьосани са от мелодията, а накрая го молят да им донесе вода. Той им налива от близкото Студеното кладенче в дървения менек и след като утоляват жаждата си те пък го канят да дойде с тях. Обещават да му платят за помощта в карането на добитъка. Настояват и дори отиват при родителите му, но те не дават и дума да се издума. Тогава Стоимен на своя глава тръгва с тях. Турците го харесват и когато стигат, му предлагат да остане в Цариград. И той остава. Гледа животни, но вече е влязъл под кожата на един от турците със своята благост, учтивост и усърдие толкова много, че по някое време
турчинът му предлага да му стане зет
Стоимен не му мисли. Жени се и започва да управлява стопанството на тъста си, който имал даже гемия, да помага в търговската му дейност… Раждат им се две момчета. Двете му балдъзи и мъжете им обаче (те са по-неоправни от него) го мразят открито. А след смъртта на тъста и тъщата след петнайсетина години положението става непоносимо, даже съпругата и децата му се обръщат срещу него. По-късно той ще сподели пред братовчедка си баба Люба Къткаджова, че са му правени два опита за убийство, организирани от роднините. И една нощ
взима част от семейното злато и побягва към България
Какво заварва тук? Стопанството му е разбито, родителите му са починали, брат му е отишъл в Козарско… Стъпва си малко на краката и се събира с Катерина Нейчова от Горно Вършило. В 1875 г. се ражда първото им чедо – Никола, Александър идва на бял свят 1879 г., а през 1882 г. Катерина умира (някъде неточно е дадена 1880 г.). Стоимен се събира с Петкана Кърджева и от нея се ражда син им Васил през 1884 г.
Има сигнали, че Стоимен Шушнев е взел дейно участие в Априлското въстание. А пък бай Костадин Генчев казваше, че турците са му конфискували кон след въстанието и той е водил в Ихтиман дело да си го вземе.
Забележително е, че е
изучил и тримата си сина
Васил почива в 1906 г. в Звъничево, където се е изселил и Стоимен. Александър се отдава на политическа дейност. По-късно и Васил влиза в Народното събрание през пролетта на 1920-а. Говореше се как хората му честитят: „Айде, дядо Стоимене, още един твой син стана депутат!” А той отвръщал, че не бърза да се радва, защото с тези пожелания „имам предчувствие, че още един гроб ще ми изкопате”.
Доживява да изгуби и последните си двама сина и да помага на седемте им попораснали деца. Живее още 10 години. Умира на 9 юни 1933 г. в Звъничево. Дни по-рано казва, Господи, каквито и грехове да имах, тия изпитания не трябваше да ги понеса! Очите ми са отворени, синовете ми ги няма!”. Това ми го разказа починалият наскоро Георги Тонов от Звъничево, който е негов правнук. И явно на смъртния си одър Стоимен признал, че има семейство в Турция, от което избягал.
Васил ШУШНЕВ
