Уважаеми читатели, в продължение на няколко броя ви запознаваме с изследването на Костадин Зяпков. То се публикува за пръв път, а ние благодарим за любезното съгласие на автора. По-нататък ще поместим и статиите му за анархисткото движение в Чепинско, в Ракитово и в Дорково. Това са отдавна забравени страници от родната история. Героите в тях са играли немаловажни роли в нея.
Продължение от миналия брой
През 1946 г. Борис Янев е изпратил на д-р К. Кантарев свои кратки бележки за ученическите си години.
БЕЛЕЖКИ НА ИНЖ. БОРИС ЯНЕВ
„През есента на 1918 г. образувахме ученически кръжок в Пазарджик под ръководството на учителя Кочо Христов, комунист, убит през 1923 г. Бяхме 15-20 души. Събирахме се в частни квартири. Помня И. Кибритов, Стефан Георгиев, Славейко Василев, Кирил Попов, Спас Танев и др. В Началото на 1919 ние се отделихме и образувахме анархистически кръжок под влияние на Димитър Николов Кибритов, току що завърнал се от фронта. На фронта се запознал с кюстендилски другари, които го спечелили за анархизма.Той донесъл безвластническа книжнина. Членове: Митката, Ванчо, Ст. Георгиев, Васил Георгиев, Михаил и Владо Янко Фучалови, Бор. Герджиков, Люб. Левичаров, Ник. Георгиев (Врабчето), Милчо Милчев, Петър Павлов, Влаю Влаев, Любчо Йончев и най-малкия – Илия Юруков.
Четяхме реферати, книги, разисквахме и пр. Получавахме „Работническа мисъл“, „Пробуда“ (1919-20 г.). Наскоро по покана на независимите социалисти се събирахме редовно в клуба им, дето ни предоставиха една стая и библиотеката си. Имахме събрания всяка седмица, правехме общи вечеринки и забавления. Тук направихме публично събрание с оратор Ник. Герджиков. Подготвихме акцията за Св. Кирил и Методи. За тоя ден след обед трябваше да чета реферат за синдикалното движение. Решихме да не позволим на военните да ползват празника за своя пропаганда . Изхвърлихме военната музика от градината пред читалище „Виделина“. Арестуваха Левичаров и други другари…..
През 1919 г. повечето от кръжока свършихме гимназия. Заедно с работници образувахме анархистическа организация: Дим. Трифонов, Гого Русия, Крайчо Крайчев, Илия Михайлов (Личката), Трифон (Бако)– телеграфист.
Това беше времето на индивидуалните акции. Митката и Личката се увлякоха по това движение. Ограбиха банка Гирдап и един от магазините на СГОП. Властта ги подгони. Станаха нелегални. Ходиха в Ямбол и после Икономов ги взе в София. По това време из пещерско се яви Тирката, за който говореха, че грабил от богатите и раздавал на бедните. Някакво самородно хайдутство, което войната беше създала. Аз, Ст. Георгиев, Ванчо и Любчо Йончев решихме да влезем във връзка с него и да го направим анархист. Така с Митката и Личката, а после по наша инициатива и с Тирката ние се увлякохме по грешен път, вместо да вършим легална анархистическа пропаганда, за каквато имахме отлични условия в града.
След нас работата подеха учениците около Илия Юруков и тебе. „
*
Другият материал на д-р К. Кантарев (на пишеща машина) е със заглавие „Пантеона на българския анархизъм“. В него той е написал по няколко реда за загинали български анархисти. Първите 16 са от Пазарджик или от Пазарджишко. Преписвам го дословно:
ПАНТЕОНЪТ НА БЪЛГАРСКИЯ АНАРХИЗЪМ
ИЛИЯ Д. ЮРУКОВ, Пазарджик, 1902 г., пролетарски син. Незавършил гимназия поради изключването му заради анархистическите му идеи. Предан на движението, с големи познания върху анархизма и философско-икономически въпроси. С феноменална памет. Отличен пропагандатор, който можа да спечели десетки от пазарджишките младежи и организира в младежка анархистическа организация. Убеден антимилитарист не влезе в казармата. По примера на френските другари излезе пред гражданството и младежта с позив, който обяснява смисъла и значението на постъпката му. Позивът беше подписан от 3-4 млади другари,които не устояха до край. Подгонен пое пътя на нелегалния живот. Работи в Хасково, Бургас и др. В Пазарджик хвърли бомба в дома на един полицай, най-усърдния враг на движението. После стреля, но само го ранява. Арестуван в София лежи в пазарджишкия затвор, откъдето успява да избяга. През 1923 г. е арестуван в Пазарджик и заедно с Иван Бакърджиев и голяма група борци са разстреляни край с. Лозен.
ИВАН БАКЪРДЖИЕВ, обущарски работник, около 30 годишен, скромен, тих, добре ориентиран по социалните и синдикални въпроси. Един от работниците за анархистическото синдикално движение в Пазарджик. Образува обущарска група от 10 души. Убит през септември 1923 г. , заедно с Илия Юруков.
ИВАН НИКОЛОВ КИБРИТОВ, 1900 г., Пазарджик, завършил гимназия, темпераментна и волева личност. Увлечен по романтично-терористическия дух на анархистическото движение тогава, стана нелегален, извърши ексове и пр. Убит в Пазарджик през 1921 г.
ДИМИТЪР НИКОЛОВ КИБРИТОВ, по-голям брат, 1896 г., гимназист, постъпва през войната в запасната офицерска школа, от която е изгонен. Участва във войната. Запознал се с кюстендилските анархисти братя Гогови и се оформил като анархист. Става член на анархистическата организация в Пазарджик. Темпераментен и борчески настроен, отхвърлил еснафския морал тръгва по пътя на нелегалната борба. Лежи в Софийския затвор, избягва от там, работи с Васил Икономов. Убит с Илия Михайлов в един от софийските участъци най-зверски.
ИЛИЯ МИХАЙЛОВ, хлебарски работник, Пазарджик. Увлечен от анархистическите идеи под влиянието на Димитър Кибритов следва неговия път и споделя неговата съдба.
СТЕФАН ГЕОРГИЕВ, 1900 г., Пазарджик, завършил гимназия, бедняшки син, умен, трудолюбив, революционно настроен. Работи за пропагандата на анархизма. Става нелегален, гонен усилено от властта. Заминава за Франция, където живее досега.
МИХАИЛ ЯНКОВ ФУЧАЛОВ, 1896 г.гимназист, после в офицерската школа,извънредно умен и даровит другар с правилни и здрави разбирания за анархизма. Един от най-добрите организатори и пропагандатори на движението в града. Като военен на фронта работи против войната. Редактира и разпространява заедно със Сава Гановски, в-к „Войнишки вести“, нелегално издание. Арестуван лежи в софийския затвор с по-малкия си брат Владимир. Правен е опит да бъде отровен. Заболява от туберкулоза и умира в Пазарджик през 1919 г.
ГЕОРГИ ЧЕПАРОВ, кръгъл пролетарий, подписва антимилитаристичния позив на Илия Юруков, удържа до край, не постъпва в казармата, гонен, гладува, заболява от туберкулоза и умира в Пазарджик през 1928 г.
ИВАН ДИМИТРОВ, от пролетарско семейство, член на анархистическата организация в Пазарджик. Гонен става нелегален заедно с Георги Лазаров също от Пазарджик биват обсадени и изгорени в къщата на ул. „Доростол“ през 1923 г. Умирайки, те пееха Махновата песен „Волга, Волга…“. Проявиха нечувана смелост и героизъм, които събраха посред бял ден едва ли не цялата фашистка полиция и войска в София, които обстрелваха къщата с пушки, картечници, бомби, докараха и артилерия и накрая пожарната команда запали къщата.
ЛЮБОМИР АТАНАСОВ ЧЕРНАЕВ, 1905 г., Пазарджик. Син на работническо семейство, въжарски работник от младини. Природно интелигентен, той усвои анархистическите идеи и им служи до смърт. Образува въжарски синдикат от 20 работници. Събитията след 1923 г. го увлякоха. Той беше във връзка с четата на Васил Икономов Средногорието. Подгонен, става нелегален и се присъедини към анархистическото съпротивително движение около Копривщица и Стрелча, участва в нападението на Борис III в Арабаконак и в други акции. Преследван от един полицай, той го убива, но скоро бива убит край Захарна фабрика в София през 1923 г.
АСЕН ТОДОРОВ ЦВЕТАНОВ (ЕНЬО), 1904 г., Пазарджик, пролетарски син, завършил гимназия, предан на анархистическото движение. Тих и мълчалив, той беше човек на делото, а не на фразите. Един от добрите ученици на Икономов, заедно с Чернаев – „вълчетата“ , както ги е наричал сам Икономов. Арестуван в Дирекцията на полицията през през 19?? г. подложен на жестока инквизиция, болен от туберкулоза той остана на легло и почина в Пазарджик на 25.VII. 1929 г.
БОРИС КАЦАРОВ ТИЛКОВ с. Церово, Пазарджишко още като ученик прегръща анархистическите идеи. Подвижен, весел, с пъргав ум той печели лесно симпатиите на близките си. Син на бедни селяни. Във връзка със затворените другари Димитър Юруков и Килитанов, които снабдява с оръжие в затвора и подпомага да избягат, той бива убит край гр. Пазарджик.
ДИМИТЪР ЮРУКОВ, 1903 г., Пазарджик, работник, син на работническо семейство. Избягал от затвора заедно с Килитанов, убити от полицейските власти.
СЛАВЧО Г. КАРНАЛОВ, Брацигово, 1903 г. ученик в Пазарджик, член на младежката организация и на анархистическата организация в Брацигово. Добър пропагандатор и борец. Активен участник в септемврийското въстание. Убит е в сражение с полиция и войска в покрайнините на Брацигово. Там има убити и други брациговски другари.
ЮРДАН КИРИЛОВ ШОПОВ, 1903 г. с. Исперихово, Пещерско. Завършил гимназия в Пазарджик, деен член на младежката анархистическа организация, сторил много за популяризиране на идеите ни в родното си село. Взел дейно участие в септемврийските събития, той е принуден да емигрира в Югославия. Завърнал се той работи наново за анархизма. В борбата срещу фашизма взема най-дейно участие. Той беше главен интендант на отряда „Антон Иванов“ в баташкия балкан. Откарвал е не коли, а цели камиони храна. Открит, той минава в нелегалност. Когато го залавят го изтезават жестоко в Батак, Пещера и Пловдив. Разстрелян е през пролетта на 1944 г. в скалите между Пещера и Брацигово. Фашистите изгоряха къщата му, която селото след 9 септември възстанови. Погребан е тържествено след 9. Септември 1944 г. при стичане на много селяни от околните села. Остави жена и три деца.
ВАСИЛ ВЪЛКОВ, гара Кричим, анархист и активен борец срещу фашизма. Разстрелян преди 9 септември 1944 г. като доставчик на храна на партизаните.
Костадин ЗЯПКОВ
/Следва продължение/
