Регионът

Лоша розова реколта, останаха необрани градини

  29.06.2022 07:17             
Лоша розова реколта, останаха необрани градини

Клиенти-доброволци помагали за прибирането на розовия цвят

ПАНАГЮРИЩЕ. Приключи тазгодишната кампания по прибирането на розовия цвят от гюловите градини и в Панагюрско. Българската маслодайна роза е един от символите на родината, а българското розово масло продължава да е еталон за качество и марка, познато по цял свят, но сега този символ е застрашен, независимо, че го наричат „течното злато“ заради заслужената му висока цена.

Каква е реколтата 2022 г., колко струва розовият цвят и с какво е уникално розовото масло, разговаряме с Велина Зумпалова – Ралчева, собственичка на розови насаждения и дестилерия за розово масло.

- Г-жо Зумпалова, каква бе годината за ароматната стока?

- Оказа се неблагоприятна за розовите насаждения и не оправда очакванията ни. Липсата на дъждове през май попречи храстите да заложат нужните пъпки, които да цъфнат. Падналите в началото на юни валежи спасиха малко положението, но събраният цвят е под очаквания. Беритбата му продължи сравнително кратко – започна на 20 май и приключи на 12 юни.

Средният добив от декар е поне с 30% по-нисък от други години. За биологичното земеделие, каквото е нашето, количеството е около 150 килограма от декар. При конвенционалното – килограмите достигат между 200 и 250 от декар. Изкупната цена за килограм розов цвят е 3 лева, за разлика от миналата година, когато той се търгуваше по за 1.50 - 2.00 лева. Биорозите се изкупуваха с 20% повече.

- Успяхте ли да приберете цялата реколта?
- За съжаление, не, поради липса на работна ръка. Избирахме приоритетно по-добрите ниви и по-големите полета. Проблемът през последните години става все по-сериозен. Принудени сме да наемаме берачи от отдалечени места, което оскъпява процеса с разходите за транспорт. Особено при недостатъчно цъфнали храсти или в дъждовни дни, в които работниците си тръгват с по-ниски надници. Основните берачи са ромите, но повечето от тях са на гурбет в чужбина.

Виждаме, че кафенетата са пълни с хора и на чаша кафе седят там по цял ден. Много от тях нямат пари, няма какво да сложат на масата, но не искат да влязат в розовите ниви. Колкото и некадърни и неможещи да са, пак ще изкарат по 20 лева на ден, а това не са малко пари за 4-5 часа работа. Добрите берачи получават надница от по 50-60 лева. Насочените безработни от Бюрото по труда се чудят с какви лекарски заключения да откажат дейността. Други пък идват по за 2-3 дни и изчезват.

Трудът не е тежък. Вярно, става се рано, но на колко много хора работният ден започва призори, а има и нощни смени. Това не бива да се изтъква като проблем. Стига се до окапване на розовия цвят, вместо да се прибере. Такава е истината, за съжаление.

- Виждате ли решаване на проблема с работната ръка?

- Засега не. Тази година сме доволни от берачите-любители – наши клиенти на крайните ни продукти. Те идваха обикновено в съботните и неделните дни да видят градините и да се насладят на прекрасната гледка и розовия аромат. С радост споделяха, че си тръгват преродени от невероятната красота и ухание. Но това не може да спаси липсата на берачи. Надявам се в бъдеще любителите-берачи да са по-добре организирани при реда на посещенията – понякога се събират по 20-30 души на ден, друг път няма нито един човек в нивата.

Пенка МИХАЙЛОВА

Цялото интервю - в книжния брой на "Знаме"


Свързани