Този месец балетната школа навърши 30 години
ПАЗАРДЖИК. Този месец балетната школа „Марина“ при народното читалище „Христо Ботев – 1897 г.“ стана на 30 години. Юбилейният концерт на 10 юни в зала „Маестро Георги Атанасов“ беше впечатляващ.
Школата в днешния й вид е създадена през 1992 г. и оттогава се развива успешно. Възпитаничките й са стотици. През годините те са донесли на Пазарджик много награди, дипломи, купи и медали от престижни конкурси и фестивали, включително Гран при. Участвали са и в безброй общински и училищни изяви.
Зад всичко това стоят труд, търпение, всеотдайност, дисциплина и любов към танците – и от страна на балерините, и от страна на тяхната художествена ръководителка Тони Райкова. Тя също е награждавана неколкократно. Получавала е и диплом и купа „Сладкопойна чучулига“за принос към танцовото изкуство в област Пазарджик.
А ето как отговори на въпросите на „Знаме“ г-жа Райкова:
- 30 години дълголетие ли е за една балетна школа?
- Смятам, че да. Още повече, че през това време школата се е развивала, доказвала.
- 30 години и от Вашия живот са минали в „Марина“. Съжалявате ли?
- Напротив! Като дете аз самата посещавах балетна школа. Спомням си, че още тогава мечтаех един ден ще стана преподавател. Благодаря на Бога, успях да сбъдна мечтата си. Това е моето призвание. Правя това, което обичам. Любовта ми към децата е огромна и ми дава много. Вляза ли в залата, каквито и проблеми и несгоди да имам в живота, забравям за тях и се посвещавам изцяло на децата и танците.
- Как се роди идеята за балетна школа „Марина“ и защо й дадохте това име?
- Всъщност балетната школа си съществуваше, но нямаше нито име, нито дейността й бе толкова мащабна. Името й го дадох аз през 1991 г., когато постъпих на работа. В първия ми випуск имаше едно прекрасно, слънчево момиче, което се казваше Марина. Реших да нарека така и школата. Самата Марина отдавна е пораснала. Живее в София и доколкото знам, е фармацевтка.
- Каква е Вашата професионална оценка за юбилейния концерт в петък?
- Очаквахме го с нетърпение. Вълнението на всички ни бе огромно, бяхме в еуфория. Балерините се представиха невероятно, танцуваха с настроение, изящество, артистичност и много усмивки. Показахме различни стилове от танцовото изкуство като класически балет, характерни танци, съвременни танци, джаз и танци от арабския фолклор. Получихме поздравителни адреси от областния управител Андрей Гечев, от Община Пазарджик и кмета Тодор Попов,от КСУДС и други.
- Какви трудности трябваше да преодолявате през годините?
- В началото не получавахме толкова голяма помощ от ръководството на читалището, на каквато се радваме сега. Тук е мястото да благодаря на Веска Минова, секретар на НЧ „Христо Ботев – 1897 г.“. С нейната подкрепа тръгнахме по конкурси и изяви. Защото за никого не е тайна, че изкуството и спортът се нуждаят от финансиране. Без средства не можеш да имаш такива успехи, независимо колко добър танцьор, педагог или хореограф си. Кметът Тодор Попов също е откликвал винаги, когато сме се обърнели към него за помощ, за което сме му изключително признателни.
А участията са изключително важни. Аз лично се стремя да водя моите деца на много конкурси, фестивали и други. Те имат нужда от изяви. Изявите ги мотивират, правят ги по-уверени, виждат, че хората ценят и се радват на това, което правят. Усещат и конкуренцията, научават се да се борят и да печелят.
- Наблюдавате ли отлив на желаещи да танцуват деца през годините?
- За съжаление, да. Самите деца вече са по-малко, отколкото бяха преди 20-30 години. Животът на родителите пък стана по-динамичен с много ангажименти и не всеки има възможност да води и взима детето си от танци всяка седмица. Заниманията, измежду които може да избира едно дете в Пазарджик, вече също са повече. Отделно има интернет, игри и други неща за правене през свободното време. Всичко това оказва влияние.
- А какво дават заниманията с балет и танци на подрастващите?
- Учат ги на дисциплина, отговорност, всеотдайност, на социализиране и работа в екип. В балетна школа „Марина“ се зараждат много приятелства. Групите са страшно задружни, децата дори празнуват заедно рождените си дни. Танците дават и усет за красивото, грация, изящество. Стойката и движенията се подобряват. А са и много полезни за здравето. Освен това, разширяват общата култура и кръгозора, защото децата научават много и за различните видове музика и танци.
- Каква е препоръчителната възраст да започне да танцува едно дете?
- 4 години. Моите групи са от 4 до 18 години.
- Трябва ли да притежава определени качества или дадености?
- Качествата и даденостите се развиват, това е ролята на педагога. По-малко са децата с хармонични тела, гъвкави и грациозни по природа. С останалите просто е нужна малко повечко работа. Като целта е не само те да овладеят стъпките на различните танци, но и да станат по-ритмични, по-музикални, по-артистични.
- Имат ли шанс по-пълничките деца?
- Аз не ги връщам, защото съм забелязала, че по природа те като че ли са по-гъвкави. Или пък пухкавостта е компенсирана с нещо друго - детето е много танцувално, много паметливо, много амбициозно. Школата е чудесно място такова дете да оформи тялото си.
А когато някоя от балерините ми напълнее, я съветвам да пази диета и да се храни по-здравословно. Защото, първо, не е красиво естетически и второ – няма как да я облека в костюм. Костюмите са стандартни.
- Имат ли любими танци Вашите възпитанички? Предпочитат ли съвременните пред класическите?
- Не бих казала. Изучават всички танци с интерес, любопитство и удоволствие.
- А самите танци и костюми промениха ли се през годините?
- Да, аз следя непрекъснато новите модни тенденции за сцена. В съвременните танци навлязоха много нови течения. Танците на народите и класическият балет са си същите. Както и детските забавни танци.
Що се отнася до костюмите, нашите са много осъвременени, но това, разбира се, зависи и от конкретния танц. Обикновено аз ги измислям.
- Възможностите, които интернет предлага, повлияха ли на вашето изкуство?
- Избягвам да се съветвам с интернет, когато поставям танц. Не гледам клипове и т. н. Всяка моя хореография се е зародила в главата ми. Не съм копирала, не съм се повлияла. Само при класическия балет е добре да погледнеш оригиналните постановки.
Мария ДЪБОВА
