Уважаеми читатели, в продължение на няколко броя ви запознаваме с изследването на Костадин Зяпков "Анархисти в Пазарджик и Пазарджишко" (с малки съкращения). То се публикува за пръв път, а ние благодарим за любезното съгласие и съдействие на автора.
По-нататък ще поместим и статиите му за анархистичното движение в Чепинско, в Ракитово и в Дорково.
Това са отдавна забравени страници от родната история, а героите в тях са играли немаловажни роли в нея.
/Продължение/
ВАСИЛ БОНЧЕВ ИКОНОМОВ – роден е на 9 август 1898 г. в град Айтос. Баща му е пощенски служител, а майка му - учителка. Боню, бащата на Васил Икономов, е роден в Стара Загора през 1867 г. Рада, майката на Васил, е родена в Котел през 1878 г.
Дядото на Васил по баща (свещеник Стефан Попколчев) и брат му (Анастаси), също свещеник, участват в подготовката на Старозагорското въстание от 1875 г.
При венчавката на дядото и бабата на Васил през 1852 г. кръстник бил Васил Левски, по това време ученик в четвърти клас на Старозагорското петокласно училище. До 1872 г., пребивавайки в Стара Загора, Левски е бил укриван от венчаното от него семейство.
Като дете Васил живее в градовете Айтос, Стара Загора, Пазарджик и София. През 1915 г. завършва Втора мъжка гимназия в София с отличен успех. Участва в Първата световна война отначало като школник, след това и като офицер. На фронта си спечелва известност като много добър стрелец. След края на войната се записва да следва в Юридическия факултет на Софийския университет.
Отвратен от войната и военщината, ужасен от мизерията на народа, той търси среда за проява на жизнената си личност. През 1919 г. се запознава с братята Михаил и Стефан Герджикови и се присъединява към анархистическото движение. По това време е създадена ФАКБ.
Васил Икономов играе важна роля за изграждането и укрепването на безвластническото движение. Той е съпричастен към издаването на вестник „Пробуда“ с главен редактор М. Герджиков (1919-1920), орган на наскоро основаната ФАКБ, и към вестник „Анархист“ (1920-1922) с главен редактор неговия приятел Георги Жечев. Вестникът се разпространява нелегално.
За снабдяване на Федерацията с книгоиздателство, печатница, материали, оръжие и т. н. Икономов става привърженик на експроприацията. Привърженик е на нелегалните преки действия и революционния терор, мотивиран и винаги свързан с нуждите и интересите на организираното анархистическо движение.
През този период не само Икономов, а почти цялото движение прилага на практика терор, експроприация, въоръжени акции и демонстрации, сблъсъци с полицията, отмъщение на полицаи, прокурори, съдии, фабриканти…
Известни са няколко терористични акции, свързани с името на Васил Икономов:
На 21 май 1921 г. по време на тютюневата стачка в Кюстендил е застрелян Александър Греков заради противопоставянето му на стачниците. Греков е един от лидерите на фашистката организация „Народен сговор“, директор на Сдружението на тютюневите експерти и главен редактор на вестник „Слово“.
На 8 юли 1922 г. е убит Пано Чуклев заради наглото му държане към стачкуващите тютюноработници от Кюстендил. Чуклев е един от директорите на тютюневата фирма „Ориент табако“ и бивш градоначалник на София.
През 1922 г. е разстрелян главният надзирател на Централния софийски затвор.
През 1924 г. е убит стрелчанският богаташ Александър Гуджев.
На 14 април 1925 г. в прохода Арабаконак четници от Копривщенската чета нападат колата, с която пътува цар Борис III. Целта е отвличане на царя и искане той да освободи политическите затворници.
През месец май 1925 г. е нападнат военен конвой между Стрелча и Копривщица. Товарът от храни е взет от четниците
Признавайки, че движението трябва да се масовизира, Икономов снове като Левски от село на село и от град на град, среща се с местните организации, подкрепя ги, но е против отказ от въоръжената борба. В онази груба действителност терорът е необходимо средство за защита на по-слабите и онеправданите. Той често е посещавал Пазарджик и тук е намерил верни привърженици.
Костадин ЗЯПКОВ
Цялата статия - в книжния брой на "Знаме"
