На фокус
Преди 180 години в центъра на Мала Азия, в град Смирна, днешен Измир, учителят родолюбец Константин Фотинов успява да издаде първото печатно периодично издание на български език. Фотиновото „Любословие” е нещо средно между вестник, списание и справочна енциклопедия. Излиза три години насред турската империя. Как е намерил и платил за български печатарски букви, как е осигурил рекламодатели и спомоществователи, автори и разпространители на изданието - има малко сведения. Поради липса на средства, въпреки търсенето ,,Любословие” спира да излиза.
Днес, близо два века по-късно, положението в българския периодичен печат е почти същото. Необходим е героизъм, себеотрицание и още ред други качества, за да въртиш печатно издание.
Пазарджиклията Райко Алексиев пише рисува редактира и издава дълго време своя „,Щурец”. Хумористичният вестник прекъсва излизането си, когато трагично прекъсва животът на стопанина му. С една дума, „усталъкът”, както казва Георги Кирков, е да направиш вестник и да го разпространяваш. В днешното гугълно време в Пазарджишко излизат едно областно печатно издание, литературен вестник и няколко общински вестници. Ако перифразираме първата песен на легендарната Лили Иванова, можем да кажем: „Без вестници не мога!”.
Преди 180 години първият български вестникар Константин Фотинов ни поучава, че както водата и хлябът засищат тялото, така учението и четенето засищат человеческата душа, която е безсмъртна и безкрайна .
Четете, за да спасите душите си.
Михаил ТОДОРОВ
