Удивителни са приликите между живота и творчеството на Алеко Константинов и Райко Алексиев
ПАЗАРДЖИК. На 11 май се навършиха 120 години от убийството на Алеко Константинов край Радилово. Потърсихме Георги К. Спасов, за да разговаряме за книгата му „Щурец или другото име на Щастливец (Райко Алексиев и Алеко Константинов – житейски и литературни паралели)”. В деветте глави в ней той намира удивителни прилики между родения в Пазарджик Райко Алексиев и свищовлията Алеко. С остротата на сатирическите им пера, трагичната им участ, акостирането им в столицата, привързаността към дружеските компании, близкото фонетично звучене в прозвищата им, даже и за това как голямата Река, край която всеки от тях е роден, ги е формирала като личности и творци.
- Г-н Спасов, написахте необичайна за един хуморист книга…
- Тя е от най-личните ми книги досега, особено лична е. Посветих я на двама писатели сатирици, чиято историческа съдба е сходна, но творческото им наследство поема по незаслужено различни пътища. Те покриват моята представа не само за талантливи майстори на перото, но и за хора с чисти и смели сърца, истински граждани и демократи, последователни в отстояването на свободата на словото и бичуването на всичко уродливо в обществения и политическия живот на страната ни.
И аз, като много други българи, чух за първи път името на Райко Алексиев като автор на хумористични и сатирични текстове и карикатури едва след 1989 година. Несъмнена заслуга за неговото „възкресяване“ и закъсняло популяризиране имаше големият наш сатирик Радой Ралин. Община Пазарджик направи нещо добро с учредяване на националния конкурс за хумор и сатира на името на Райко Алексиев през 2002 г. Присъжда се на всеки три години и се връчва на 7 март, рождения му ден. В един от първите конкурси взех една съпътстваща награда. Тогава се заинтересувах кой е този човек. И така се роди един текст (от 2007 г.), в който съпоставях накратко житейския път на Алеко Константинов и Райко Алексиев и тяхното творчество. И когато пред 2017 г., след пет номинации, с които се гордея, получих голямата награда, усетих не само радост, но и тежест. Задължение, че Щуреца заслужава поне от моя страна да напиша нещо. Взех едно огромно течение на вестник „Щурец“ от нашата библиотека и бях наистина удивен от разнообразието на жанровете вътре, от карикатурите му. Уточнявам, че съм се интересувал главно от текстовете му, а не от карикатурите. Като художник са му издавани каталози, има галерия на негово име, но творчеството му остава в забвение.
- Да поговорим за сходствата?
- Те наистина са много. Трагичният им край от една страна, гражданското им поведение от друга, от трета творчеството им, което е сатирично, хумористично, непримиримо към пошлостите… Сетих се и за техните псевдоними. Единият е Щастливец. Другият е Щурец. Имаха звуково съвпадение. Както и героите им Гуньо Гъсков и Ганьо Балкански. Старите хора помнят Гуньо Гъсков. Бил е много популярен по онова време с поредицата за него в „Щурец“. Тя върви с рисунки от самия Райко, който твърди, че това са рисунките на Гуньо. Интересен герой, полуидиот, но добродушен, който се опитва да помага на хората по неговия си начин и развеселявал читателите.
- Пишете, че и двамата герои стават нарицателни…
- Бащата на съпругата ми казва, че е слушал как са се обръщали към някого с „Гуньо“, за да го иронизират . После като давах книгата на хора, които се занимават с литература, казваха, че не им е идвало на ума, че могат да сравняват хумористичните разкази на Райко Алексиев и Алеко Константинов. Тази книга доказва, че това съпоставяне е възможно. А мисля, че е и необходимо.
- След като издадохте книгата, сетихте ли се за още някакво съвпадение? Книгата ме провокира да видя, че и Алеко, и Алексиев, имат обща фонетика.
- Да, наистина, в следващото издание трябва да го добавим (смее се). Не ми е идвало на ум. А пък един от синовете на Райко Алексиев пък се казваше Алекс. Аз съпоставях двамата и видях от това цялото течение много съвпадения на теми – за изборите, за министър-председателите, за политическите партии, за столицата като град. И възгледите им като честни граждани съвпадат. И друго нещо ме учуди – и двамата са родени край река. Намерих връзка, че реките дават някакво духовно начало. Ами двамата как пристигат в София - единият от летящ старт, защото все пак е от аристократичен род, а другият – пълен сиромах. Впечатли ме какъв огромен подвиг е да издаваш вестник „Щурец“ - излиза дори по време на войната, чете се много, а Райко Алексиев е известен… Аз също съм издавал вестник – за учениците, в продължение на 19 години. И му влязох в положението. Жена му споменава, че неговата редакция е неговият дом. Там го списва. В началото сам всичко прави, а първият му тираж има страхотен успех. Постепенно обаче започва да включва сътрудници. Поети, хумористи, художници, плащал им е хонорари. Не е имал политически или идеологически подход, защото това са хора с най-различни идеологически нагласи. Повтаря някои от маршрутите на Алеко Константинов – Айфеловата кула в Париж, в Германия на нещо като панаир. Вижда ги по времето на Хитлер – как кипят от енергия и все нещо правят. И накрая завършва, че къде ще избие това, не може да прогнозира.
Тодор ГРОЗДЕВ
Цялото интервю - в книжния брой на "Знаме"
