Кирил Македонски е преподавател в Консерваторията и Музикалното училище в столицата, дългогодишен солист на Софийската опера и балет, както и в холандски оркестър. Работил е и на други места по света - „от Англия до Япония“, както самият той уточнява с усмивка. Категоричен е обаче, че най-добре се чувства в България.
Дядо му е от Пазарджик и по този повод той обича да си спомня за безбройните километри с колело, които е навъртял по местните пътища.
Свири от 4-годишен.
На тромпет свири от 40 години
а на саксофон – от 25 години.
Преди дни той гостува на третокласниците в НУ „Кирил и Методий“ в Черногорово, за което писахме. Визитата му стана факт благодарение на преподавателя по музика в училището – музикантът Димитър Дамянов, с когото ги свързва 15-годишно приятелство. Запознали се съвсем случайно.
- Имах концерт със симфоничния оркестър в Пазарджик. Бях дошъл с мотоциклет. Димитър Дамянов също е мотоциклетист и се запознахме покрай моторите – уточнява Кирил Македонски.
Ето как отговори той и на останалите въпроси на „Знаме“:
- Полезно ли е за децата в родните училища да влизат професионални музиканти?
- Безпорно. За съжаление обаче, в България няма структура, която да развива и организира подобни събития. А защо не те да залегнат и в училищните програми. Желание от страна на музикантите не липсва. Аз например бих дошъл отново, ако ме поканят. Бих отишъл и на други места. Готовност за това имат и други колеги.
Откритият урок, който днес се проведе с тромпет и саксофон, може да се направи с всеки преносим музикален инструмент. И ако подобно нещо се случи в 20 училища, много е вероятно след 5 години някъде да се сформира духов оркестър. Докато сега няма кой да запали децата, да пробуди интереса им, да им покаже, че могат да се занимават и с това. Дори часовете по музика не са достатъчни.
- Осигуряването на различни и повече на брой инструменти също е проблем за училищата. Инструментите не са евтини.
- По този въпрос ще кажа само, че в колежанските оркестри в Америка децата свирят на по-хубави инструменти, отколкото професионалните музиканти у нас. Просто имат добре организирана структура, подплатена със средства. За съжаление, изкуството изисква средства.
- Какво дава свиренето на музикален инструмент на един млад човек? - Мога да го обобщя така – ако четете книга, в мозъка ви ще бъде зает само центърът, отговорен за четенето и разбирането. Докато рисувате, зает ще е друг център. Когато обаче се занимавате с музика, заети са абсолютно всички центрове в мозъка. Свиренето носи определен тип настроение. Има музика за танци, има музика, която разплаква, и т. н. Освен това, за да свирите например на пиано, трябва да сте прекарали много часове в самоподготовка. Това ви води към спомени, към мечти. Най-различни неща, които, като се съчетаят, се оказва, че цялата мозъчна дейност е заета. Има научни изследвания, които го потвърждават.
- Какво ще кажете на хората, които искат да се занимават професионално с музика, но се страхуват, че „Музикант къща не храни“?
- Нямам представа откъде е дошла тази приказка. Нито преди е било така, нито сега е. Добри музиканти винаги са се търсили, търсят се и ще се търсят. Но всичко опира до професионализъм и до различни качества. Най-голямата трагедия в България е, че никой не търси качество. Всеки гледа да отбие номера във всички сфери, включително в нашата. Вярвам обаче, че когато човек е отдаден, когато това му е целта в живота, когато целият му живот е подчинен на това, няма как да не успее. Дали ще е в България или в чужбина, дали ще е с класическа музика или с народно пеене, той ще намери своето място.
Мария ДЪБОВА
