Тази година се навършиха 155 години от рождението на Георги Кирков-Майстора. Синдикалист, социалист, журналист, депутат, даровит оратор, писател и организатор на БРСДП. Преди 119 години младият композитор Георги Горанов написва музика към текст на Г. Кирков. Така се ражда песента, наречена още преди век „българската Марсилеза”. Тя огласява стачки, митинги, демонстрации, манифестации, концерти, работнически вечеринки, тържества. Мнозина я възприемат като народна песен. Някога, в далечното някога, когато на Първи май градове, села, фабрики и канцеларии се накичваха с портрети, знамена, плакати, отвсякъде звучеше ,,Дружна песен”. По-късно, във времето на историческия преход, от незрял социализъм към див български капитализъм, тази емблематична песен заглъхна. При огромната безработица в началото на демокрацията да се пее за труд беше просто цинизъм. Стотици заводи бяха затворени, разграбени, продадени, изоставени. Щетите от руските снаряди и ракети в Украйна днес сигурно са по малко от щетите на българската квазидемокрация. В тези преходни години ситуация „робите на труда” вместо да си вдигнат гордо челата, вдигнаха чукалата си и поеха по нерадостните гурбетчийски друмища. Тези, които останаха, дори на Първи май не надигаха глас, треперещи за прехраната и за драгоценните си работни места. Така ще бъде вероятно и на тазгодишния Първи май. А на този ден в съседна Гърция трудещите се излизат на национална стачка. Така се воюва за 14 та заплата и 15-та пенсия.
Но да се върнем в Пазарджик, където безработицата е сред най-ниските в страната. А и идва лято. Търсенето на работна ръка традиционно се увеличава. Което означава, че трудещите се с гордост и достойнство ще могат да възкликнат: ,,Да живей, живей труда!”
Михаил ТОДОРОВ
