Село Фотиново, в което от дълги години съжителстват мюсюлмани и християни, наброява около 1100 жители. За християнското население тук, най-светлият пролетен празник е Великден. Великденската обредност има твърде широки граници – започва с първия ден на Великите пости и свършва с Петдесетница. Най-често разглеждания период, свързан с великденската обредност включва една седмица преди Великден, т. нар. Велика или Страстна неделя и една седмица след празника – Празна или още Томина неделя. Великден се празнува винаги в първия неделен ден след пълнолунието, настъпващо след пролетното равноденствие. Именно за това всяка година празника е на различна дата, а с него са съобразени и другите подвижни християнски празници.
За християнското население на село Фотиново истинската подготовка на празника започва с Велики понеделник. От този ден нататък домакините не плетат, не шият, и не перат, защото вярват, че с тези си действия ще „докарат лошото” в къщите си.
Велики вторник и сряда са дни за подготовка за празника.
На Велики четвъртък тук се боядисва първото яйце, „хваща се боята”. Яйцето трябва да е снесено от кокошката същия ден, и да бъде боядисано в червен цвят. Жените вярват, че снесеното в този ден яйце не се разваля. То е „Божо яйце”. Боядисаното на този ден яйце, се пази до следващия Великден, когато се носи и заравя на нивата за берекет и плодородие през годината, както и за предпазване на реколтата от градушки.
Първото боядисано в червено яйце се сравнява със слънцето: „яйце като слънчице”. Твърдение свързано с вярата, че силата на слънцето се пренася върху яйцето, което, от своя страна, придобива предпазни свойства и въздейства благотворно върху човека.
С първото боядисано в червено яйце, най-възрастната жена „трие“ лицата на децата и възрастните в семейството за здраве, повтаряйки до три пъти: “Жив, здрав Дяд' Великден”. Това яйце предпазва, според фотенци от уроки и зли очи.
На Разпети петък „не се върти къщна работа”.
Велика събота или т. нар. тук „одушна”, е ден за почит към мъртвите. Денят завършва с последни приготовления за настъпващия празник и посрещането му в църковния храм.
Както навсякъде така и тук, Великден се празнува три дни. След като стопанинът на къщата е донесъл взетия от черквата огън, с който пали кандилото, цялото семейство се събира на трапезата за традиционното „борене” на яйцата придружено с поздрава „Христос Воскресе!” и отговора „Во истина Воскресе”. В първия ден след Великия пост се отговява с изяждането на великденско яйце. На втория или третия ден се почитат кумовете, на които се носи кошница с великденски яйца.
Във Фотиново празничната трапеза се подрежда в неделя на обяд. Броят на гозбите, присъстващи на нея, винаги е нечетен – 3, 7 или 9. Софрата се подрежда от най-младата и здрава жена в семейството. В центъра на трапезата се поставя обредния хляб, защото хлябът е свещен, селянинът казва „ям хляб”, „изкарвам хляб”. До хляба се нарежда т. нар. „колак” за Исус Христос. Той представлява малка, кръгла пшенична питка, в средата на която е вмесено червено яйце. Този „колак” се дава на първото дете, влезнало в дома на празника.
Около хляба и „колака” домакинята нарежда всички други гозби – варена пшеница, сърми от зелеви листа, родопската баница „клин” (приготвена от ориз, яйца и извара).
Основно място на трапезата заема великденското агне. Избраното агне трябва да бъде мъжко и здраво.
По своята същност великденската обредност тук не се отклонява от общородопската и притежава характерните черти на общобългарската празнична обредна система.
Мария ЙОРДАНОВА
