Възкресение Христово, наричан-Великден или Велиден, е един от най-големите пролетни празници. Най-светлият, чакан и тачен празник за православните християни.
Празникът е с подвижна дата и се променя ежегодно, чества се в неделният ден на Страстната седмица, която започва от първото пълнолуние след пролетното равноденствие.
Великден завършва Страстната седмица, наречена още седмицата на страданията, която е и последната седмица от живота на Исус Христос. Всеки ден от тази седмица се нарича Велик - Велики понеделник, Велики вторник и така нататък. Тя е последната седмица на Великия пост и на всеки един ден от нея се извършват специални църковни служби.
рез дните Велики понеделник и Велики вторник, домакините които не са изчистили домовете си за предстоящият празник имат възможност да го направят.
В миналото, както регистрира това и видният наш етнограф Димитър Маринов, на Велика сряда не се захваща домашна работа, не се плете и шие, днес обаче и този ден е ден за подготовка и почистване.
На Велики четвъртък, жените „вапцат“, боядисват яйцата. Първото яйце и до днес по традиция е червено. С него най-възрастната жена в семейството „здрависва“ децата и всички от семейството. Описва кръстен знак върху челата. „Здрависва“, чертаейки кръгови движения, описвани по посока на дясно (по часовниковата стрелка) от челото през лицето и завършващи пак на челото с яйце хванато със стрък здравец. Това действие се извършва три пъти и е съпроводено с думите: „Жив, здрав Дяд´Великден” , а човекът, който се „здрависва“ трябва да гледа на изток - към изгрева. Това първо боядисано яйце се пази цяла година до кандилото. На следващата година то се носи и зарива на нивата за плодородие и берекет. Много често върху първото червено яйце се поставя символа кръст, който се среща в безкрайно много
варианти.
С първото боядисано яйце в миналото се баело против уроки, то може да излекува главоболие, а зарито в нивата или градината, пази от градушки. Първото яйце се подновява с ново на следващият Велики четвъртък.
Обикновено този ден се боядисват 3,5 или 7 яйца, а останалите се боядисват в събота. По традиция боядисаните яйца трябва да стигнат до Спасовден.
В миналото яйцата се боядисвали с естествени багрила.
За да добият червеният цвят, за първото „вапцано“ яйце, жените събирали брош, а за тъмнокафяво били нужни 2 супени лъжици дюлеви листа или кромид лук.С ореховите черупки боядисвали в топло кафяво, а с млада коприва в изобилие по това време, както и спанак, боядисвали в зелено.
Освен боядисване или „вапцане“ на яйцата и до днес от поколение на поколение в района на Чепинската котловина (Родопите), най-вече в градовете Ракитово и Велинград се предава техниката за украса на яйцата с пчелен восък.
Преди да се „пишат“ яйцата се „стипцосват“- оставят се да престоят 2-3 часа в подсолена студена вода.
Изписването на яйцата при тази технология става посредством пчелен восък, специална писалка, свещ за нагряване на восъка поставен в писалката, доза въображение и любов от страна на майстора.
Основен християнски символ върху яйцата е кръстът. Други орнаменти за украса са красиви плетеници от цветя, зооморфни мотиви, соларни знаци и др.
На Велики четвъртък, след като са боядисани яйцата се замесва тестото за обредните хлябове. Това е и денят, в който в миналото се подновявал квасът, защото се вярвало, че къща без квас остава без берекет. Подновеният квас се използва през цялата година.
Замесват се обредни хлябове и краваи наречени колаци, великденски кравай, яйченик или кукла. Задължителен елемент от обредния великденски хляб е яйцето, което символизира жизненото начало. Жените приготвят и малки обредни великденски хлебчета (колаци) в средата с едно червено яйце, които се дават на първият гост влезнал в къщата, на роднини, на кумовете. Днес обредните хлябове и колаци са заменени от козунаци и великденски курабии.
Разпространена е вярата, че на Велики четвъртък „раят се отваря“ и душите на всички покойници идват на земята пуснати на свобода.Те са на земята до Спасовден, когато Господ ги прибира.
На Разпети петък, денят в който е разпнат Исус Христос, не се захваща никаква работа, защото тя не само няма да спори, но ще донесе и беди в семейството. Този петък е началото на дванадесетте петъци, през които в миналото се е пазело да не се работи, за да не вали градушка.
Последният ден от Страстната седмица предшестващ Великден е събота. В този ден, домакините които не са успели да боядисат яйцата или да замесят обредните хлябове и краваи, могат да го направят.
На този ден се почитат починалите, като се раздават боядисани яйца и жито.
Вечерта се приготвя и слага да се пече обредното агне, което ще бъде на трапезата на Великден.
В полунощ, на Възкресение Христово, вярващите взимат от черква благодатният огън, който отнасят в домовете си. С него палят кандилото и запалват огнището. С него осветляват дома си, като непропускат нито едно ъгълче.
Поздравяват се с думите : „Христос Воскресе“, „Воистина Воскресе“. Това е денят в който се отговява с яйце.
В един от трите празнични дни след Възкресение, младоженците ходят на гости на кумовете, като задължително носят яйца, обреден хляб и вино.
В миналото на здрави, стари дървета се връзвали люлки, за да се люлеят годениците.
След Възкресение започва Светлата седмица. В тази седмица не се работи, не се подхваща никаква работа-къщна или селскостопанска. Седмицата е позната още като „празна“ или „Томина неделя“. През цялата Светла седмица, който дойде и влезе в къщата, не бива да се връща без червено яйце, защото късметът на къщата и берекетът на нивите и лозята „ще си идат“. Неделята от Светлата седмица, поставя завършека на Великденския празничен цикъл.
Мария ЙОРДАНОВА
