16-годишната Надежда Ковачева изпълни песните „Лале ли си, зюмбюл ли си” и „Как искам времето да върна” и спечели две награди – първото място в групата на най-големите участници, както и призът на „Асарел-Медет”, който е най-значимият след Живия пламък. Тя е възпитаничка на СУ „Нешо Бончев” и на Школата по поп и джаз пеене „Евгени Зумпалов” с педагози Нона Немигенчева и Пепа Филина.
Ето как лауреатката отговори на въпросите на „Знаме”:
- Какви емоции преживя по време на конкурса?
- Посещавала съм стотици конкурси и смело мога да заявя, че „Родолюбие” е един от най-важните за мен, първо, защото се провежда в родния ми град и второ - тъй като носи много положителни емоции. Харесва ми, че е патриотичен, че разпалва пламъка на родолюбието у нас, по-младите, че ни кара да се чувстваме горди, че сме българи.
- Откога се занимаваш с пеене и какво породи този твой интерес?
- С пеене - от 11 години, а от една година се занимавам и с пиано и солфеж. Когато бях дете, и моите родители, подобно на всички останали, търсеха какво е призванието ми. Г-жа Немигенчева ни беше учителка по музика в детската градина. Един ден тя ме чу и попита дали искам да пея. Така започна всичко.
- Имаш ли си предпочитания – какво обичаш да пееш?
- Харесва ми всичко, но най-много обичам българска естрада. Както и джаз, рок балади, а и народни песни напоследък. Започнах също така мюзикъли и кабарета.
- Имаш ли любима песен?
- Морето е доста дълбоко, както се казва. Не мога да избера една-единствена песен, не мога да се огранича по този начин.
- Отстъпва ли българската музика на световната?
- Ще започна оттам, че българската музика, която в момента се пише, по-новата поп музика не може да се сравни със златните хитове през 1970-те и 1980-те години. Песните на Маргарита Хранова, на Мими Иванова, на голямата Лили Иванова и други са недостижими. За мен те са песни като приказка. Лирични, красиви. По нищо не отстъпват на световните. Новата музика обаче поне мен не ме удовлетворява достатъчно.
- Ще избереш ли музиката за своя професия?
- Да. След като завърша средното си образование, искам да продължа в Националната музикална академия. Смятам да запиша „Поп и джаз пеене”. Надявам се да стана певица. Ако ли пък не, виждам се като педагог. Със сигурност искам да е свързано с изкуство и музика, защото това е моето призвание. Няма нещо друго, което да ми е толкова на сърце.
- Какво ще кажеш на децата, които искат да се занимават с музика или сега започват?
- Ще им припомня вечната формула – талантът е само 10%, всичко останало е единствено и само труд. Важно е да си упорит и да успяваш да се справяш със задачите. Трябва да си амбициозен, да вярваш в себе си. Както и да репетираш постоянно. Пеенето може да се сравни с тичането. Изгуби ли човек тренинг, всичко започва да запада. Удовлетворението и емоциите, които музиката ти дават, обаче са големи.
Мария ДЪБОВА
