Други

”Акорди”-те на Георги Връбчев

  16.04.2022 08:06             
”Акорди”-те на Георги Връбчев

Георги Връбчев е млад писател, но вече станал известен с поезия и проза сред немалко читатели. Роден през 1976 г. в София, израснал в Пещера, той е по образование юрист и работи като нотариус в родопския град. В последните години усилено твори в областта на прозата, като не спира да интригува читателската общественост не само в Пазарджишка област, а  и в страната и чужбина. Освен регионални, негови са и

няколко международни литературни награди

в Салерно (Италия) и Израел. Срещите с читателите в цялата страна говорят за таланта му. Член е на Съюза на българските писатели, автор на поетични и прозаични творби. Негови са книгата с новели „Някъде… там… някъде“ /2008/, „Заветът на викинга“ /2017г./ и „Акорди“ /2021г./.

Още с първата си творба „Някъде… там… някъде“ Връбчев направи силно впечатление с търсенето и намирането на

случки и събития от живота,

като разкрива задълбочено, прецизно и философски човешки взаимоотношения и одухотворяване на природата. Авторът разсъждава за смисъла на живота, думите му носят идеята за борбеност в осъществяване на мечтите на човек.

Връбчев не е изоставил своите младежки мечти. В новата си книга с разкази  „Акорди“ той обединява привлекателни образи на мечтаещи млади хора, които се сблъскват с недостатъците в живота, с психическата неуравновесеност, породена от реалността. Неговите герои са преплетени с проблемите, успяват или не успяват да се борят, но неминуемо в душите им остават белези на победа или неудовлетворение. Те съжителстват с природата и животните, побеждават или страдат, чувствата им са разнолики – всяващи надежди или отчаяние. В постъпките им, в мислите им

преобладава въпреки всичко оптимизма

Техният свят е нужната на младостта търсена любов и свобода, към които те политат даже в неизвестното.

Разказите в „Акорди“ са 15 на брой, като някои от тях приличат на новели като обхват на повествованието. Това са различни истории от живота, като условно могат да се разглеждат многопланово. Основната тема е младостта и нейните житейски проблеми, сблъсъкът с реалността и протичащите от това разочарования или постижения (“Свободна“, „Тъгата“, „Коледа“, Стела“). Тук почеркът е мелодичен и отговарящ на емоционалните състояния на героите му. Девойката–музикант е отчаяна, но се бори с живота, защото музиката й дава сила. Но какво ли иска да каже авторът с последното изречение: „Съблякох се, затичах се към ръба и полетях.“ Дали към щастието или не? Или може би е оставен читателят сам да отгатне?

Екатерина ДАНЧЕВА

Цялата рецензия - в книжния брой на "Знаме"


Свързани
Последни новини
Анкета
Обяви

ВЪЗРАСТНА ЖЕНА ТЪРСИ ЖЕНА, КОЯТО ДА ЖИВЕЕ С НЕЯ БЕЗ НАЕМ СРЕЩУ ГЛЕДАНЕ. 0884 223 113

ЛИЦЕНЗИРАНИ КУРСОВЕ, ФРИЗЬОРСТВО, КОЗМЕТИКА, МАНИКЮР, ГРИМ. 0888 616 438

РЕСТОРАНТ РОНИ /ТЕАТЪРА/ - БОГАТО ОБЕДНО МЕНЮ. КЕТЪРИНГ ДО ДОМА И ОФИСА. КАЧЕСТВО НА ДОСТЪПНИ ЦЕНИ. 0878 103 118
Всички