Застаряване на населението, КОВИД, сиромашия, обездвижване, нездравословен или нехигиеничен начин на живот, проблемни и скъпи здравни услуги, стрес…
Резултатът от всичко това е видим по елстълбове и елтабла, врати и стени, даже и около кофите за боклук. Жалейки и помени, нови и избелели от времето, свързани с отминал живот. Цветни и черно-бели, с различни шрифтове, фолирани или в прозрачни пликове. В по-малките селища некролозите са повече от жителите. Изкуствоведът проф. Иван Славов казваше по този повод, „че се случва да вървим сред шпалир от некролози”,.
На чужденците, които днес се впечатляват неприятно от скръбните улични съобщения у нас, ще припомним, че те са привнесени от вездесъщия Запад.
Първите некролози са от камък - в древна Елада. Има запазени и старобългарски – на „хранените хора” на нашите ханове, загинали в бой или в река… Днешните хартиени улични некролози се появяват с печатарската преса на Гутенберг и били с размер на афиши. Първият хартиен уличен некролог у нас е за чорбаджията Стоян Чалъков от Сливен. Отпечатан е през 1850 г., по европейски тертип. От улиците некролозите се пренасят във вестниците и по късно изчезват съвсем. Днес ги има само на Балканите, в Русия, Колумбия, Гана и Индия, според студията на изследователката Емилия Карабоева от 2009 г. Преди електронизацията на печатарската техника, некролози у нас се отпечатваха малко и на нетрайната вестникарска хартия. Това беше своеобразна мярка за тяхното ограничаване. През 1957 г. властите в Калифорния и в други щати обявяват лепенето на улични некролози за незаконно. У нас също се правят опити в тази посока. В много жилищни блокове в Пазарджик също има подобни забрани. Неотдавна пещерските общинари определиха места за некролози и забраниха безразборното им разлепване в центъра на града. Природозащитниците по своя инициатива неорганизирано свалят некролози от стволовете на дърветата.
Мъката от загубата на близки хора е неописуема. Чрез некролозите се стремим да я превърнем в обществено или поне в квартално или общоселско събитие. За да съпреживеем мъката с повече хора, което е разбираемо.
В Пазарджик има и необичайни некролози, плод на почитта към покойниците. Някои дори влизат в графата „Изкуство” - като тези, направени от съгражданина ни Борис Божилов (виж илюстрациите) – емигрант в Канада. Те са своеобразни произведения на изкуството и в тях има послания, от която и страна да ги четеш.
Погледнато философски, многобройните некролози ни напомнят, че всички сме тленни и животът ни, по думите на незабравимия Валери Петров, „е проснат между две дати”.
Михаил ТОДОРОВ
