Други

Иван Шопов за ”Рисува грехове”: Важно е доколко ще успея да съблека и душата…

  06.04.2022 07:26             
Иван Шопов за ”Рисува грехове”: Важно е доколко ще успея да съблека и душата…

Само физическа близост е все едно да карам кола със спукани гуми

ПАЗАРДЖИК. Съгражданинът ни Иван Шопов неотдавна издаде новата си книга „Рисува грехове” (изд. „Българска книжница”) и по този повод разговаряме с него. Той е член на СБП, магистър „Стопанско управление, психология и поведение в управлението” и доктор по социално управление.

- Г-н Шопов, „Рисува грехове” е философска книга. Тъжна, но и оптимистична с наслаждението на живота тук и сега. Явно повечето от стиховете и „прозаичните отклонения” са провокирани от реални хора и събития, а не от сънища?

- Мисля, че в ,,Рисува грехове“ се долавя гръмотевичен тътен от по-емоционалните ми години. С присъствието на повече жени се губи конкретиката, а и не би трябвало да я има. Акцентирал съм на изживените мигове: на опиянението от щастието, което е дарявала любовта, на страданията от разделите и самотата. Търсил съм и поуката в натрупания опит.

- Рисувате грехове, често нощем, зад непрогледни стени при пращенето на огъня. И до голяма степен това рисуване се наслагва с импресията Ви „Портрет на гола жена”. Рисувате я и откривате „тайни, от никого неразгадани”. Каква загадка е жената?

- Да! ,,По голото ти тяло ръцете си разхождам.“ Повечето жени се опитват да съхранят със загадка част за себе си. Но е интересна любовната игра. Доколко ще успея да разсъблека и душата, защото истинската наслада се случва едва след нейното събличане…

- Ако прелюбодеянието с помисъл също е грях – срещал ли сте в живота си безгрешни хора?

- Само физическа близост е – все едно да карам кола със спукани гуми. Срещат се до определен момент и верни жени. Но е трудно, особено за красивата жена - да устоява на изобилието от съблазни. А и не винаги си заслужава.

- В книгата напират стаените чувства и изплъзващото се време, стремежът да направим нашето присъствие тук значимо, изплъзващата се мечта… Виждаме и очите на една жена… Кое осмисля живота – любовта, насладите „на момента”, поколението…?

- Времето е най-жестокият ни враг! Разбира се, че ми се иска да напиша книга шедьовър, но малко са хората, които са имали таланта и търпението да достигнат тези върхове. Издавам пета книга - никоя от тях не съм представял. Това е и първото интервю, което си позволявам пред медия на тази тема. Смея да кажа, че забелязвам една възходяща градация в качеството на писането, която ми дава куража да продължа. Любовта е необходимост, без която творческият ми път може да се затрие.

- „Каквото и да правим, най-трудно е да избягаме от себе си”, пишете вие. Едва ли го правите, когато пишете? Кога тогава?

- Само на определени хора се случва съвсем да избягат от себе си. Не е никак добре да си жив и да не знаеш, че е истина. Но миговете, съчетани с подходящия човек, не са за пренебрегване.

- Още в началото правите уговорката, че понякога ще бъдете по-рязък в изказа си заради някои „нелицеприятни картини”. Освен образа на Жената, кое друго лично за Вас заобля резките рамки на нелицеприятния ни живот днес?

- Забавлявам се с подреждането на думите. Но с натрупването на годините, които се надявам да не съм проспал, успявам да разгадая дребните хитреци, които се окопават на невероятно високи управленски стъпала и вършат безобразия, заслужаващи много повече от рязък изказ.

- „Незабравими са красивите моменти, в които чувствата насърчават обвързани хора да си подаряват върховна наслада. Колкото и разумът да не позволява случващото се…” Кога повече сте съжалявал? Когато сте слушал разума или когато сте слушал сърцето?

- В живота няма чиста пътека, по която спокойно да преминем през отредените ни години. Има грешки, за които сега съжалявам - много от тях с удоволствие бих повторил.

- Дали изневярата не прави посивелите в делника хора по-живи? Или това пак е търсенето на Любовта – върхът, който вече два пъти сте изкачвали? Както казвате, подреждането на „всяка нота в песента за теб и мен”?

- Защо да не тръгнем от личностната свобода. Старал съм се да не преча на никого, но не съм и позволявал да ми я отнемат, каквато и да е цената. Губил съм стойностни жени, точно поради тази причина! Мога да остана десетки години в мислите си верен на една жена, ако силно ме привлича. Тук май се олях. А поезията си е музика, още повече, ако присъства там и любовта.

- Не си спестявате самоиронията в книгата. Лесно ли е човек да се вземе насериозно?

- Каквото и да си въобразяваме, всеки от нас до някаква степен е шега на природата. Разликата е , че някои го знаят и по-спокойно приемат реалността.

- Цитирам Ви: „Мъдрост моя, посивяла – някъде и с теб сгреших.” Разбрахте ли къде точно?

- Мъдростта не винаги е полезна. Да, бях написал в стихотворението, че жената присъства като:

„Факла с чувства упоена –

за нощта, с любовен цвят…“

Вероятно в името на верността са пропуснати емоциите от въпросната нощ. Още повече, ако се има предвид колко за кратко сме сред живите. По този повод бих искал да споделя едно от последните си стихотворения с читателите на „Знаме”:

 

ВОЙНА

Украйна днес е люта рана -

невинни спят сред кървав ад.

Война, с безумие обляна,

се шири там от град на град.

 

Надежди рухнали загиват.

Убиецът е зъл герой!

Очи напрегнати се взират

и търсят те за миг покой...

 

Раздава се любов с ритници -

във век на разум и морал.

Къде сте палави умници?!

Светът е трайно полудял!

Тодор ГРОЗДЕВ


Свързани
Последни новини
Анкета
Обяви

РЕСТОРАНТ РОНИ /ТЕАТЪРА/ - БОГАТО ОБЕДНО МЕНЮ. КЕТЪРИНГ ДО ДОМА И ОФИСА. КАЧЕСТВО НА ДОСТЪПНИ ЦЕНИ. 0878 103 118

"НИНА ТРЕЙД-18" ЕООД - СКЛАД ЗА ДЪРВЕН МАТЕРИАЛ ПРОДАВА ВСИЧКИ ВИДОВЕ ГРЕДИ, ДЪСКИ, ДЮШЕМЕ, ЛАМПЕРИЯ, ПОДПАЛКИ И ДР. НА НИСКИ ЦЕНИ В СРАВНЕНИЕ С КОНКУРЕНТИТЕ. 0899 198 498

КУПУВАМ НИВИ В ЦЯЛАТА СТРАНА. 0888 404 140, 034/42-08-96
Всички