В Пазарджишко други растителни масла се продават по 8-10 лева литъра
Поскъпването на олиото хвърли в смут повечето българи. Немалко хора се замислиха за заместители. Някои от тях са дори по-полезни за здравето. Добрата новина е че те не са скочили толкова драстично като рафинираното слънчогледово масло и редом до етикетите на олиото цените им сега не изглеждат толкова солени. В Пазарджик например може да намерите литър зехтин „екстра върджин” (производство Гърция, Италия или Испания) и за 10 лева литъра – всяка седмица има такива промоции в големите вериги. И без промоции царевично или соево олио се предлагат за около 9 лева литъра,
а палмовото олио е около 8 лева шишето
Слънчогледово студенопресовано шарланово олио в момента може да се намери за 8,90 лева за еднолитрова бутилка, а ореховият – за 20 лева. Литър ленено олио е 21-22 лева, докато този от тиквено семе върви по 40 лева за литър, задминавайки и най-скъпия зехтин, бил той екстра върджин или нефилтрирана първа преса (най-често между 20 и 30 лева). Литър оризово олио се предлага за около 20 лева литъра, а сусамовото е с 1-2 лева по-скъпо…
Да, маслото и зехтинът са добре познати, но ето още няколко идеи, които по всичко личи, че тепърва ще печелят почитатели. Защо да не пробвате алтернативите?
Шарлан
Добре познаваме аромата и вкуса на неустоимите слънчогледови семки. Това усещане се съдържа и в шарлана. Благодарение на процеса на пресоване на семките те не губят полезните си вещества, а именно омега-3, омега-6 и омега-9 мастни киселини. Имат положително влияние върху целия организъм. Консумацията на шарлан укрепват имунната система, поддържат ниските нива на холестерола, облекчава сърдечните проблеми, въздействат върху стреса и подобряват целия метаболизъм.Шарланът е богат и на витамин Е, който е важен за доброто състояние на мускулите. Този антиоксидант се отразява прекрасно на организма, като го подмладява, зарежда с енергия и сила. Подпомага функцията на гениталните органи и половите жлези.
Що се отнася до приложението на този еликсир, той се използва предимно в студената кухня. С него може да овкусявате салати, да го включване в дресинги и сосове. Препоръчително е да се добавя към храните, минали през термична обработка, след като изстинат. Освен че прави ястието много по-вкусно, това олио съдейства и за по-добро храносмилане.
Свинска мас
Тя придава незаменим вкус на някои ястия (като кисело зеле), а ако пържите картофи в тиган с нея, ще си оближете пръстите. Това е видът мазнина на нашите баби, добивана, след като сланина или лой на прасе бъде подложена на термична обработка. Свинската мас е с неутрален вкус и аромат за разлика от повечето растителни масла, които имат специфична миризма или вкус, свинската мас е неутрална, така че няма да промени оригиналния вкус и аромат на ястието.
Свинската мас със сигурност няма да е причината за сърдечен удар. Според анализ на повече от 300 000 души, публикуван в American Journal of Clinical Nutrition, няма доказателства, че консумацията на наситени мазнини повишава риска от сърдечни заболявания. Напротив, отбелязва се, че диета с ниско съдържание на мазнини увеличава нивата на триглицеридите, които са рисков фактор за сърдечно заболяване. Наситените мазнини, от своя страна, повишават HDL холестерола, който се свързва с намален риск от сърдечни заболявания. Освен това свинската мас е богата на витамин D, който толкова ни липсва през есента и зимата. Тя е вторият най-богат източник на витамин D, стига да е от свободно отглеждани прасета, тъй като животните са имали достъп до слънце и са складирали витамина в мастните си тъкани.
Рапично олио
Самата култура, от която се добива рапично олио, е използвана от човеците още 4000 години преди Христа. Тя произлиза от Средиземноморието, но впоследствие стига и до Азия. През тринадесетото столетие в Западна Европа рапицата се явява основна маслодайна култура. През 19-и и 20-и век маслото от рапица се употребява като смазочен материал при парните машини. По това време субстанцията не е особено популярна с кулинарните си качества заради своята горчивина. Маслото от рапица има един от най-високи нива на мононенаситени мастни киселини, които понижават лошия холестерол и контролират нивата на кръвната захар. В сравнение с много други масла за готвене, рапицата също съдържа най-малко количество наситени и транс-мазнини. Мнозина твърдят, че това растително вещество е сред най-здравословните за готвене. Съдържа линолова и олеинова киселина, както и ерукова киселина. Източник е на витамин А, витамин Е, витамин D и витамин К.
Докато зехтинът е най-добрият вариант за по-леки ястия или сосове, рапицата е най-широко използваният заместител на зехтина поради изключителната си гъвкавост. От пържени картофи до дресинги за салати. За рапичното олио е допустимо да се ползва не повече от една супена лъжица на ден. Не е препоръчително то да се нагрява на висока температура (над 180 градуса), затова се използва повече за овкусяване на студени продукти.
Ако все пак се нагорещи твърде много, субстанцията отделя аромат, напомнящ този на рибата. Успешно се прилага при подправянето на салати, дресинги, сосове, маринати и редица други блюда. Най-добре допълва вкуса на специалитети със свежи краставици, домати, чушки и гъби.
Съставът и ползите от фъстъченото олио, кокосовото масло, пюрето от банани,
гъшата мас и маслото от авокадо - четете в книжния брой на "Знаме".
