Пролетта подрани в галерия „Машев“ с изложба на стихове и картини
ПАЗАРДЖИК. Камерната зала на художествената галерия „Георги Машев“ грейна в картини с пролетни цветя, дело на поетесата Елена Деянова. В понеделник нейни приятели и почитатели усетиха в творбите й полъха на идващата пролет, аромата на люляка и ефирната нежност на червените макове. Полюбуваха се на текстове, написани специално за творби от изложбата. Те отвеждат към най-новата й, девета книга, „Довери се на залеза“, чието представяне развълнува присъстващите. Ели определя книгата като по-различна от предишните. Използва думата „равносметка”… А наоколо картините греят.
- Изложбата ми е първа по рода си и се радвам, че видя бял свят – сподели Ели Деянова. - В картините съм вплела усещането си за природата, за цветята и за света. Всяко подарено ми цвете намира място в изложбата, за да остане споменът за красотата му в мен.
Чувството е подобно на усещането за парфюми
- и когато липсва, любимият ти аромат влиза в теб.
По същия начин очаквам идването на пролетта с първите цъфнали цветя, с възраждащата се природа. Животът започва отначало, по-красив и слънчев. Този сезон събужда у мен най-нежните мисли и чувства, които изразявам върху платното или хартията. Лично изживявам случващото се и то е отразено в рисунките ми, свързани с подходящи текстове.
„Люлякова гора”
Една люлякова гора
сънуваше
своя люляков сън.
Там ръмеше дъждът,
дългокос и зелен,
в крехки облаци цвят,
в бистри листи от пръст.
И сред мириса гъст –
един спомен за сън,
за лилава гора,
за любовни пчели...
Този люляков дъжд,
там вали ли... вали.
В част от експозицията по своеобразен начин намират място най-близките до сърцето ми хора – баба ми Елена, на която съм кръстена, майка ми и други родственици, някои от които вече са на небето.
Със страници от правописен речник
пресъздадох квартала от детството ми „Чиксалън“. Помня го с малките къщички и дворовете с много зеленина и цветя, които вече ги няма. Бабината градина пъстрееше от всички сезонни цветя. Тя имаше лека ръка – каквото бучне в земята, се хващаше и разцъфтяваше. Ето я и реката отпред…
Продължението - в книжния брой на "Знаме".
Пенка МИХАЙЛОВА
