Двете героини в спектакъла от Мартенския театрален маратон не влизат в диалог
Второто представление от Мартенския театрален маратон, организиран от Младежкия дом и Община Пазарджик, е „Ах, ти, мила Ана“. Може да го гледате на 23 март, от 19 часа, в Голямата зала на Дома. Спектакълът е продукция на „Джобен Театър“. Постановката и музикалната среда са дело на Гьорги Георгиев - Антика, който е добре познат на пазарджишката публика. Сценографията е на Таня Неделчева, а актрисата от Народния театър „Иван Вазов“ Александра Василева изпълнява ролята на Госпожата. Анна Станчева пък ще изиграе своята съименничка Ана.
Ето как отговори тя на въпросите на „Знаме“:
- Какво ще видят зрителите в „Ах, ти, мила Ана“?
- „Ах, ти, мила Ана” е пиеса на австрийската авторка Верена Канаан, в която взаимоотношенията между двете героини са представени много интересно в монологична форма и реално не съществува диалог на сцената между двете жени. Ана работи за госпожата от години, а госпожата е артистка, която живее със спомените си от различни представления.
Любопитното е как едни и същи събития в живота и на двете се представят от гледната точка на всяка от тях. Зрителите ще видят нашия прочит, в който две жени споделят и преживяват сцени от своя живот, разкриват някои тайни и намерения. Вижда се и борбата за надмощие между истинското изкуство и посредствеността, отново като наше послание чрез този текст. Създадохме това представление с голямо желание и любов и мисля, че зрителите ще го усетят.
- Сюжетът обаче всъщност е криминален.
- Да. В крайна сметка Ана убива Госпожата, но как, защо, дали нарочно или не и дали тя умира, ще разберете, ако гледате представлението на 23 март.
- Любопитно е, че Вие – Анна Станчева, играете Вашата съименничка Ана?
- Съвпадение е напълно случайно. Но е от тези уж случайни неща, за които казваме „няма нищо случайно“.
- В „Ах, ти, мила Ана“ присъстват теми, които вълнуват всеки човек?
- Така е, това са темите са зависимостта от другия, за изборите, които правим, за самотата, желанието да сме на мястото на другия, да живеем чуждия живот.
Цялото интервю - в книжния брой на "Знаме".
Мария ДЪБОВА
