Бел. ред. Под това заглавие излезе читателско писмо в брой 7 на „Знаме” от 18 февруари в далечната 1992 година с автор Васил Шушнев. Неотдавна той я донесе в редакцията ни, задавайки ни риторичния въпрос колко прогностично е звучала тя тогава и колко актуална е днес. Не му отговорихме веднага, защото пред очите ни премина цялата наша най-нова история. Целият ни съзнателен живот в смутното мътно време на Прехода. Всички знаем какво стана после и какво ни причини Приватизацията, наричана от някои Пиратизация. Отговор на читателя може да дадете и вие. По тази причина поместваме текста, макар и със съкращения.
Лично мнение: Икономиката буксува, номенклатурата пирува, а народът псува
Десети ноември 1989 г. остана паметна дата в съзнанието на българина… Зароди се истинска надежда за преустройство от европейски тип. С удовлетворение се посрещнаха диалозите около „кръглата маса” и последвалите ги събития като провеждането на изборите за ВНС, приемането на новата конституция и редица нормативни актове. С разбиране и търпение се възприе първият етап на новата целокупна реформа. Надежда беше изразена и по време на изборите за Народно събрание и президент.
Но в интерес на истината трябва да се признае, че сред мнозинството българи в момента настъпва тревога и неспокойство от фактите: икономиката на България с всеки изминат ден затъва; бившата номенклатура богатее и пирува; народът страда, беднее и кротува; държавата в дългове и престъпност затъва.
С нищо не е оправдано, че вече втора година министерствата на икономиката, търговията и услугите, и на финансите, правят всевъзможни реформи и реорганизации, и всичко се оказва неефективно и безрезултатно. С какво ще се оправдаят министрите Пушкаров и Костов? Ако за останалите министри има оправдания за искане на поне още 100 дни за навлизане във функционалните им задължения, то за последните двама това не е оправдание?
В момента е дестабилизирано производството на всички нива и отрасли. Предприятията са затънали в дългове и затруднения. Безработицата и престъпността се увеличават. Животът поскъпна десетократно, цените на стоките са недостъпни за милиони българи, които не си дояждат, бюджетният дефицит расте. И слепият вече е разбрал, че законодателната уредба е причина за спекулата и корупцията, която шета спокойно из България. В същото време се толерират създадените на никому ненужни фирми с крупни щабове и тлъсти заплати…
Дойде време за ликвидиране на фирмите, а на персонала се изплащаха от 6 до 9 месеца получаваните заплати. Не след дълго се впрегна още един кьопав и сляп кон пред каруцата. Създадоха се акционерни дружества с дирекционни съвети, отново с тлъсти възнаграждения. С какво ще се оправдае този парадокс? В съставите на дирекционните съвети са включени бивши зам.-министри, генерални и зам.-генерални директори, членове на бившите стопански обединения и бивши партийни ръководители. Същите работят по основен трудов договор, участват най-малко в два дирекционни съвета, а голяма част от тях имат и частни фирми.
Това ли е демокрацията, господа?
Тези хора трябва да отговарят за бедите, които сполетяха българина, а не да управляват и да получават заплати от 3-4 места, когато у нас има 700 безработни. Господата Пушкаров и Костов стоят смирено и чакат момента на ПРИВАТИЗАЦИЯТА. Каква приватизация ще правите, господа, и с чие имущество? Ясно ли ви е, че онова, което наричате държавно имущество, т.е. предприятията без дълг към държавата, са изградени в продължение на четири десетилетия от няколко поколения българи, които в момента обедняха и ако така продължава, ще стигнат до просешка тояга. С какви средства те ще участват в желаната от вас приватизация?... Средствата, които останаха като остатъчна печалба от тяхната дейност, се изземваха от стопанските обединения. С тези средства изграждаха предприятията, извършваше се реконструкция, създаваха се нови материални блага за обществото.
Защо не си дадете сметка, че България изпадна в това катастрофално положение в резултат на неефективно управление на ваши колеги и добри приятели, които 45 години не дадоха определение кое е първичното – кокошката или яйцето!... Нарушението на стоково-паричното взаимоотношение доведе до изгода на управленческия апарат. Той в момента разполага с голяма маса парични средства и чака предстоящата възможност за участие в така желаната приватизация. А тя ще забие нож в гърба на милиони българи, които не разполагат с пари за закупуване на бонове и акции от предприятията, изграждани с техни средства и труд.
Българинът се е прославил с голямото си трудолюбие от векове. Българската земя е хранила милиони българи столетия наред, а в момента чакаме и разчитаме на чужда помощ.
Министерството на земеделието вече втора година заблуждава хората, че ще си получат земята. Не само, че няма реална нормативна база за това,а напротив, създават се нови и нови проблеми. С мудността, с която се работи, няма да стигнат 20 години, за предоставяне на онова, което беше извзето по беззаконен начин за няколко дни по време на насилствената колективизация. Действащите в момента изкупни цени на селскостопанската продукция не са никак стимулиращи. Със стойността от продадени 3 литра мляко може да се закупи един литър „Киви”. Един килограм непрана вълна се равнява на три хляба „Добруджа”. С килограм свинско месо /живо тегло/ може да се купи килограм захар.
Не е ли редно да се отговори на въпроса кой е виновен за тези парадокси? Отговорът, рано или късно, ще бъде един – господа министрите от МИТУ, на финансите и на земеделието.
Господа политици, държавници, депутати, преди да пристъпите към разглеждане на Закона за земята, Закона за приватизацията, припомнете си народната мъдрост – три пъти мери, веднъж режи. Да не се допуснат повторно грешки. Мислете, защото думата „приватизация” звучи по-опасно от думите „колективизация” и „национализация”. Време за поправителен изпит няма.
Васил ШУШНЕВ
