Тя ни даде възможност да творим без задръжки, казва режисьорът Димитър Стефанов в навечерието на Мартенския театрален маратон
Невербално куклено представление за възрастни само от хартия и много ентусиазъм. „Хартиени истории”. Така се казва първият спектакъл от Мартенския театрален маратон, организиран от Младежкия дом и Община Пазарджик. Постановката използва възможностите на различни видове хартия, от които изгражда свои светове и персонажи.
Сюжетът е съставен от отделни миниатюри, които съдържат в себе си цялата човешка история - от библейското създаването на света, през митологичните сюжети „Вавилонската кула“ и „Орфей и Евридика“, докосвайки се до българския фолклор чрез ритуалът „Люлка“, до мястото на съвременния човек в глобализацията на днешния ден. Спектакълът с автор Фондация Театър Корсар е своеобразен калейдоскоп на човешката история, използващ различни похвати от кукленото изкуство.
Може да го гледате на 16 март, от 19 часа, в Голямата зала на Младежкия дом. С даренията от кутията, поставена по време на всяко представление от Мартенския театрален маратон, ще бъдат закупени материали от първа необходимост за хората в Украйна.
А ето как отговори на въпросите на „Знаме“ режисьорът на „Хартиени истории“ Димитър Стефанов:
- Как ви хрумна идеята за този нетрадиционен спектакъл?
- Провокацията за създаването му дойде от самия екип - от сценографа Алек Чурчич, композитора Милен Апостолов и прекрасните актьори Иван-Александър Дойчев, Христо Петев и Велизар Евтимов. Спектакълът се роди на базата на working progress, т. е. измисляхме сюжета в процеса на действие след много разговори, опити и т. н. По този начин се получи хомогенна смес от всичко, което искахме да кажем. Надявам се така да го оценят и зрителите. Дано да успеят да съпреживеят заедно с нас нашето лично откровение.
- Защо решихте да се изразявате точно с хартия? Говори ли хартията повече от думите в някои случаи?
- До голяма степен визуалната среда също дойде от целия екип. Знаейки, че искаме да направим куклен спектакъл, който да е невербален, търсехме много символика в материала, с който ще работим. Замислихме се какво означава празен лист хартия и какво – изпълен със съдържание. Съвсем органично, по естествен път започнахме да пишем сценичния си разказ и решихме да го визуализираме точно с това средство. Естествено, използвахме и утилитарната функция на хартията, тъй като, освен че е огромен символ, тя предоставя и много възможности за пластика на изображението и куклите, приема различни форми, с нея можем да правим и сенки, както и обемни и плоски кукли.
- Каква символика носи за Вас хартията?
- Започва от празния лист, на който са нужни думи, за да приеме някаква форма. Преди това е просто чиста страница, която хем е красива, но хем празна. Хартията като символ за спектакъла беше нашата чиста възможност да творим без задръжки, да творим на базата на собственото си въображение. Стигнахме до този ключ инстинктивно.
- Не е ли трудно да се създаде представление с толкова разнообразна тематика, като по всяка от темите може да се каже толкова много. При това – невербално и само с хартия.
- Трудно е, но всеки спектакъл е труден. Ние поехме риска да бъдем безкрайно откровени със зрителя. Това, което той ще види, е нашата дълбока вяра, нашите убеждения, нашата любов към театралното изкуство, към човека и човечеството. Процесът на създаването на спектакъла беше и труден, и благодатен, преизпълнен с творчество.
- Как подбрахте петте истории?
- Трябваше да са общочовешки, предвид избраното изразно средство, както и че спектакълът ще е невербален. И тръгнахме по хронологичен път – от създаването на света, през различни тематични прояви на човечеството, за нас – епохални, които са видоизменяли и по някакъв начин определили лика на съвременния човек, независимо от неговата локация.
Цялото интервю - в новия брой на "Знаме"
