На 6 март (стар стил 23 февруари) през 1876 г. умира Рафаил Попов, български възрожденец и активен участник в борбата за независима национална църква, припомнят от Историческия музей в Стрелча.
Той е роден с името Райно Добрев Попов на 15 ноември 1830 г. в Стрелча, потомък на Продан Граматик. Учителства в селата Попинци и Поибрене, Панагюрско. Ученик е на Найден Геров в Пловдив и по същото време е и учител там. През 1854 г. приема духовен сан в Карлуковския манастир „Света Богордица”, а няколко години по-късно е ръкоположен за дякон в Рилския манастир.
Включва се в т. нар.
Великденска акция,
когато Иларион Макариополски не споменава името на гръцкия патриарх по време на службата на 3 април 1860 г. Участвал е в тържественото връчване на акта за присъединението в Цариград и се включил в унията, член е на делегацията на католиците от източен обред при папа Пий IX.
Ръкополежен е за свещник от Паоло Брунони и поема енорията в Одрин, която става център на униатското движение. С берат на Високата порта отец Рафаил Попов бил назначен за „патриаршески наместник и народен главатар на българите, съединени с Римо-католическата Църква“, а малко по-късно папата го утвърждава за апостолически администратор на съединените българи.
Рафаил Попов е
ръкоположен за епископ
на 19 ноември 1865 г. в катедралната църква „Свети Йоан Златоуст“ в Цариград. Участва в Първия Ватикански събор в Рим през 1869/1870 г.
Епископ Рафаил Попов умира неочаквано на 23 февруари/6 март след посещение на Меджлиса, като има съмнения за отравяне. Само три месеца след него внезапно умира и брат му Софроний със същите симптоми.
Погребан е с почести в страничния олтар на одринската източнокатолическа епископска катедрала „Свети Илия“.
(Зн)
