Снежният ад запалва чергата на всяка къща в Татар-Пазарджишка околия
ПАЗАРДЖИК. През седмицата по традиция бяха почетени загиналите войници от 27-и Чепински полк. Възпоменателната церемония, организирана от Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) и Съюза на ветераните от войните на България (СВВБ), бе по повод 109-годишнината от трагедията при Булаир, когато бялата смърт покосява почти половината от състава на полка. Пред паметника на полка в бившата казарма дойдоха и граждани, които също отдадоха почит с едноминутно мълчание и падане на колене пред жертвите, замръзнали в най-страшните дни на февруари 1913 г. Тогава 27-и пехотен Чепински полк, като част от 2-ра Тракийска дивизия, заема за отбрана и охрана поверените му участъци от брега на Мраморно море, и има готовност да отрази стоварването на евентуални турски десанти. Времето от 12 до 14 февруари рязко застудява. Заваляват дъждове, които се сменят със силни снеговалежи и виелици. На 16, 17 и 18 февруари в снежната буря край Булаир загиват и безследно изчезват 257 войници, сержанти и офицери.
Силно измръзнали – с окапали пръсти, устни, уши и/или с ампутирани крайници
са 1061, а с по-слаби измръзвания са още 1073 воини от полка. Температурите са от минус 21 до минус 24 градуса по Целзий, но заради силния вятър студът реже като с нож… На 20 февруари виелицата е утихнала и е започнало прибирането на войниците, които са били погребани в снежния ад.
Председателят на Общинския съвет на СОСЗР о.р. подп. Трифон Калпаков произнесе вълнуващо слово и цитира спомените на санитарния лекар на 3-та дружина от 27 Чепински полк д-р Илия Матакиев:
„… Аз виждам поледени статуи в окопите, чувам стенанията на страдащите от силните болки измръзнали войници, как те се мъчат да устояват на грозната природна стихия…”
„… Сутринта на 17-и започнаха да идват войници от позициите. Измръзнали, едва се движеха, лицата им бледи, пръстите на ръцете вдървени и полусвити,
и ако се опиташе човек да ги изправи, кожата и месото се късаха
Дрехите, измокрени до костите първоначално от дъжда, а вследствие от силния студ замръзнали по тялото им, просто ставаха на кокал. С нищо не можеше да им се помогне, понеже тия, които се изпращаха да сменят измръзналите, сами замръзваха. Сърцето на човек се късаше…
Цялата статия - в книжния бчрой на "Знаме"
