Земеделието и животновъдството са първите крачки на първобитния човек към цивилизацията.
От първите засети растения и опитомени животни край колибите на Homo sapiens до днес, човечеството достигна фантастичната възможност да изхранва над 7 милиарда население. Това е плод на развитието на науката и техниката, на невероятните открития, претворени в технологии за високо производство и качествена земеделска продукция – храната на човека.
В този ред на мисли, оранжериите и оранжерийното производство са едни от най-големите върхове в развитието на земеделието, дали ни възможност да преодолеем географски зони и неблагоприятни климатични условия. Характерно за тях е, че се развиват непрекъснато в техническо и технологично отношение. Въвеждат се съвременни технически решения и оранжерийни енергоспестяващи технологии с компютъризирано управление и цифровизация на растежните фактори – микроклимат, хранене и поливане на растенията. На тази основа силно нараства възможността за получаване на високи и стабилни добиви, на качествена продукция с висока хранителна стойност и с голям икономически, социален и екологичен ефект.
От исторически и социален аспект трябва да подчертаем, че нищо не може да замени отреденото на земеделието място в икономиката на малка България, която със своите градинари още през 18-и век е оставила трайни следи в днешна Европа. Нещо повече, в началото на 60-е години на миналия век България беше една от малкото страни в Европа, която отвори пътя на „нидерландското чудо” – оранжериите.
Лично аз, завършил в това време агрономия, гледах на оранжериите като музейно чудо, без да осъзнавам, че един ден те ще станат моя втори живот.
Сега, разлиствайки книгата на Михаил Неделев „Крах на една надежда”, искам да подчертая името на човека, стрелчанина Георги Найденов, който пръв чрез ТЕКСИМ успя да внесе оранжериите в България и да изгради „стъклените градове” в Стрелча и Звъничево, както и пръв произведе и даде в ръцете на българина напитката „Кока-Кола”.
Днес „Крах на една надежда” е книга, която ни е нужна, за да измерим времето и разстоянието, които ни разделят от реалните достижения на българското земеделие.
Книгата ще ни даде отговор на въпросите: А сега накъде? Какво земеделие искаме да имаме в бъдеще? Как ще го възстановим?
Историята на „Стъкления град” е една истинска история, написана от един стрелчански патриот, подкрепена с документи, свидетелства на живи участници в тази история, а не митология от разкази, спомени и легенди.
Бях завършил семестриално Агрономическия университет в Пловдив със специалност „генетика и селекция”, когато получих изненадваща покана от моя приятел и съвипускник Димитър Хамбарски да започнем работа като агрономи в новостроящите се оранжерии в Стрелча.
Оранжерии – една нова технологична и икономическа епоха за градинарска България, известна в цяла Европа с изкусните градинари и вкусни зеленчуци.
Пристигнах в Стрелча за първи път, видях една красива природа от гори и планини, слънце и минерални води, лъчезарни хора… Първата ми хрумнала мисъл беше, че това място е с условия на „оранжерия на открито”.
Лично за мен това беше истинско предизвикателство в една нова технологична област с много малко знания, началото на отговорна практическа работа, старт към нови знания и отговорност към труда на десетки работници и служители. Днес след повече от 50 години мога искрено да кажа, „стъкления град” – Стрелча и личности като първия човек – директор на оранжериите Тодор Лулчев ми позволиха да достигна най-високите нива на агрономическата наука не само у нас, но и в чужбина.
Книгата на Михаил Неделев „Стъкленият град” е написана от човек, който съчетава в себе си родолюбие, патриотизъм и искрена признателност към всички работили за развитието на оранжериите в Стрелча. Няма изпуснати, няма забравени имена от всички области.
Всеки, който отвори книгата, ще намери историята за легендарния стрелчанин Георги Найденов. Име, свързано не само със Стрелча, но и с най-модерната епоха на „преживяна“ България. Човекът, който ни свърза с модерна икономическа Европа. Имах възможност да се познавам лично с него и благодарение на неговите съвети, постигнах всичко в моето развитие. Много е писано за Георги Найденов, но сега искам лично да отбележа, че този човек беше съчетал и комбинирал в себе си неща, на които се дължат неговите успехи и икономически постижения в България от 60-70 години.
На първо място широкият му кръгозор да познава и оценява света извън България, да отсява най-доброто от цялата информация.
На второ място като много добър икономист, избирал и предлагал най-добрите икономически решения за България в своята епоха.
На трето място намира политически контакти и връзки за подкрепа и реализиране на идеите в тогавашна България.
Днес историята на „Стъкленият град и крахът на една надежда“ започва със „залеза“ на кариерата на Георги Найденов и ТЕКСИМ. За съжаление това не е само крах за Стрелча, а крах за цяла България. Това е част от една политическа история, за съжаление истинска, видима и още по-лошо почти невъзстановима.
Искрени благодарности на г-н Михаил Неделев за големите усилия да намери и подреди тази история, да намери начин да включи и опише хората и личности от различни генерации, работили за „Стъкления град”, да даде място на лични мнения, откровени чувства и снимков материал! Книгата му има стойност не само за Стрелча, но и за България като минало, настояще, но и за бъдеще.
Д-р Христо СИМИДЧИЕВ
