След всяко престъпление започват работа десетки служители, които движат правоприлагащата машина, а те повличат покрай себе си още много други. Престъпникът върши престъпление, воден от лични, егоистични, противообществени подбуди. Ако не го хванат и осъдят, ползата е само за него. Но ако го заловят, той осигурява работа и препитание на много хора.
На първо място това са полицаите, които получават заплати, защото са го заловили. След тях го поемат дознатели, следователи, вещи лица, чиито усилия се възмездяват съответно по щатните таблици. След тях прокурорите оформят обвинителния акт. Заплатите им са високи, защото обвинението не е шега работа. Нищо, че нерядко се случва да не издържи в съда или въобще да не стигне до съд, въпреки че престъплението може и да е било „нарисувано”. Обвинението осигурява хляба на съдии, съдебни заседатели, на адвокати, отново на вещи лица, на съдебна охрана, на протоколчици, деловодителки, ай ти специалисти и други административни служители – от административния секретар на административния ръководител до чистачката. Да не забравяме и журналистите.
Свидетелстването и то струва пари, особено ако е „шаларско”. Защото лъжесвидетелите са ценен авоар особено в днешно време. Добрите адвокати пък умеят да размотават делата колкото си искат, за което получават хонорар след хонорар.
Ако престъплението е уникално, като прегазеното в Мало Конаре куче Роска, медиите го осветляват многократно, тиражите растат. Репортажи, интервюта, снимки, хонорари, командировки… Но ако бъдат прегазени няколко кучета, все ще се появи някое друго уникално престъпление. Ако се стигне до затвора, там също има заплати за надзиратели, инспектори, психолози, администрация…
Спирам дотук, защото е трудно да посоча колко хора изхранва едно само погазване на член от Наказателния кодекс. Бедната Темида е с превръзка на очите и не може да види колко скъпо струва на данъкоплатците съблюдаването на законността. Скъпо, но си струва. Друг е въпросът дали хората, които получават препитание за свършената работа по отработването на едно престъпление, заслужават парите, които всъщност им плащаме ние.
Михаил ТОДОРОВ
