Свети Трифон или свети Валентин?
Този въпрос е неизбежен, понякога остър като онези плакати на Чичо Сам и на Родина Мать, в които даже не те питат дали си се записал в американската или съветската армия, а доброзорно те призовават. И тези два празника са магнетични и привличат почитатели и критици, които да ги хвалят/хулят наближи ли бележитата дата. И хвалителите, и хулителите, всъщност не са чак такива ортодоксални привърженици на само един от двамата светии, а това си е
неизбежно предястие към основното в празничния фолклор
Всеки има своите предпочитания, но и най-заклетият любител на ферментиралия гроздов сок не е застрахован, че няма да се разнежи точно на 14-и февруари, колкото и да се зарича, че той подаръци на любимата прави всеки ден, ама на Трифон Зарезан и на Осми март – не! И обратно. Макар да не са много собствениците на лозе, на което да се прекръстят и с косера да отрежат три пръчки от три различни корена, а после да си направят венец от тях и да го турят на калпака си.
Докато в Септемврийско пак ще избират царе на виното по места, а после – централно, в Пещерско и Брациговско ще потачат златните сватби на влюбените след половинвековно „бракуване”. Но винени конкурси има и романтични вечери ще има навсякъде.
Свети Валентин или свети Трифон?
На този неизбежен въпрос неизбежният отговор е: „И двата по равно”
Но трудно се изпълнява такъв отговор, даже да не е по равно, даже и едното да е малко по-тежко на аптекарските везни. Понякога и най-равният тротоар изглежда като изкуствена алпийска стена за напреднали, а влюбените може да помислят за магистрала северната стена на връх Кутело към циркуса Бански суходол. Такива изпитания не може да бъдат засенчени нито от някакви си критици, нито от коронавируса
Нека си припомним откъде идва историята на Трифон Зарезан и Свети Валентин.
Трифон Зарезан е типично нашенски празник,
който се отбелязва традиционно на 14 февруари, в чест на светеца Трифон. Датата се чества от лозари, кръчмари, соколари и градинари, като няма общо с православния празник Трифоновден. Празникът е с езически корени и е част от обичаите по „зарязването” на лозите. Някои го свързват с тракийските празненства, свързвани с почитането на Дионисий. Днешния отглас е в традицията, свързала свети Трифон с Дева Мария. Според легендата в един от дните, в началото на февруари, докато Трифон подрязвал лозите му се явила Богородица, с бебе на ръце, а
той й се присмял, като й казал, че е мома, пък има син
(в някои легенди я нарекъл „копилана”, а детето – „копеле”). Тя не отвърнала и си отишла. По път се отбила до жена му, като й казала, че Трифон си е отрязал носа, докато подрязва лозите. Жената веднага изтичала, за да разкаже на мъжа си. Той й се присмял, като казал, че няма как да стане това, защото не е пиян. „Аз режа така, а не така”, казал и както показвал, замахнал с косера и отрязал част от носа си. Така се ражда празника за лозарите и винарите, както и на Св. Мъченик Трифон – на 14 февруари. След преминаването към григорианския календар, празника се измества на 1 февруари, а 14 отбелязва "Зарезан".
Свети Валентин е познат като празник още от 3 век след Христа,
като през годините се трансформира. Но си е един от старите римокатолически празници, който почита светецът Валентин, а в наши дни любовта. Около 14 век в Англия започва да се празнува като Ден на влюбените. Тогава се заражда традиция, според която всички влюбени си разменят тайни любовни послания, които по-късно са наречени „валентинки”. В наши дни празникът се свързва с множество романтични подаръци и почивки, а според някои – с излишно разхищение на средства. Любопитното е, че
светецът фигура в православния календар
и честваме неговата памет на 6 юли. В историята на католическата вяра има трима души с името Валентин: римски свещеник – понесъл мъченичество през втората половина на 3 век; епископът на Интермамна (днешен Терни) – също понесъл мъченичество през втората половина на 3 век и мъченик в Африка, за когото не се знае почти нищо друго. Всички те са записани на 14 февруари, но без да са свързани с любовта. Има мнения, че Деня на влюбените е продължение на римския празник на любовта – луперкалии. Той се е празнувал на 15 февруари. А на 14 февруари в Англия и Франция през Средновековието хората отбелязвали Празника на любовта - защото смятали, че тогава птиците се оплождат. Вярвали, че на тази дата е възможно сродните души да се открият един друг. Затова всички влюбени изпращали малки послания към любимия човек, за да засвидетелстват любовта си…
И двата празника вече са част от нашата традиция
Свети Валентин е хванал корени и без да сме приели за масов спорт писането на валентинки. Корените му са се сраснали с корените на лозето, което нямаме, но което дядовците ни традиционно поливали с донесеното от вкъщи вино и светена вода, а после го посипвали с пепел, запазена от Бъдни вечер.
Важно е да сме здрави. Без значение дали ще правим „две в едно” или ще изберем да почетем само единия светия, важно е да усетим празничността на момента. Да изпием една чаша вино с любимия човек и да му кажем, че го обичаме.
Наздраве!
„Знаме”
