Догодина ще се върне в опит за подобряване на световен рекорд
На 21 януари, около 9 часа, Весела Механджийска развя знамето на Велинград от най-високия връх в Африка - 5895-метровия Ухуро, който се намира в легендарната планина Килиманджаро. На връщане, въпреки изтощението, тя и останалите българи от групата са извили кръшно нашенско хоро в базата, на което се хванали и африканските носачи и водач.
41-годишната Весела Механджийска е от Велинград. Всеки ден обаче тя пътува до Пазарджик, където е бизнесът й. Занимава се с внос на резервни части на строителни машини.
По планините се запалила почти случайно преди 5-6 години. Един ден нейни приятели предлагат
да отиде с тях до Тевно езеро в Пирин
Преживяването толкова й харесало, че оттогава не спира да обикаля българските планини с „една групичка, в която има хора и от Велинград, и от Пазарджик“. Изкачвали са по няколко пъти повечето върхове. А за родната природа Весела казва:
- Невероятна е, красивите места в България са безброй.
Килиманджаро е нейна мечта от няколко години. За сбъдването й ще ви разкажем с нейните собствени думи:
- Сбъднах тази мечта бавно. Най-напред придобивах опит в нашите планини. Имам и
едно качване на вулкан в Тенерифе,
който е на близо 4000 метра надморска височина. Нищо досега обаче не може да се сравни с Килиманджаро като емоция. Самата обстановка там е уникална, различна е. Планирах да изкача Ухуро по-рано, но пандемията малко ме забави. През октомври започнах подготовката – ходех най-вече на фитнес, като тренирах издръжливостта си. Защото изкачването на Ухуро продължи 5 дни без почивка, като преходите бяха с продължителност 5-6 до 8 часа. Правехме по 1000 метра денивилация нагоре дневно, което си е доста сериозно. Човек трябва да има опит и да е доста издръжлив физически, за да се справи.
В парк Килиманджаро влязохме на 17 януари. Спяхме в палатки. Всичко в Танзания беше много добре организирано. Дори само за да влезеш в парка, задължително трябва да имаш разрешително, лицензиран водач, който се е качвал многократно на върха, носачи, които да носят багажа. В раниците на гърбовете ни носехме само по 3 литра вода, дрехи за преобличане и дъждобран, защото времето често се сменяше.
Нашият местен водач от Танзания беше изкачвал Ухуро близо 200 пъти
Багажът ни при носачите пък не беше никак малко, защото трябваше да имаме дрехи за няколко дни – от къси панталонки и летни тениски до сериозно зимно облекло за катерене на планини. Защото тръгнахме от дъждовна гора, при 26 - 27 градуса температура и ужасна влага, а когато атакувахме върха, духаше изключително силен вятър, температурите бяха минусови и валеше сняг.
Тръгнахме от 1800 метра височина, първата вечер спахме на лагер на 2800 метра, втората – на лагер на 3800 метра. Третият ден правихме едно качване до 4600 метра, после пак слязохме на 3800 метра. Това се прави за аклиматизация и адаптация, за да можеш по-лесно да свикнеш с височината. После пак се качихме до 4800 метра, където беше базовия лагер, от който атакувахме върха
Мария ДЪБОВА
Цялата статия четете в книжния брой на "Знаме"
