ПАНАГЮРИЩЕ. Туристическа група от 26 човека по неволя изпусна транспорта си за прибиране у дома, но зимното приключение в заснежената Средна гора завърши благополучно. Туристите организирали поход до връх Братия и едноименната хижа, но снегът и прехласването пред красотите на природата над Панагюрище неочаквано ги забавило на връщане... Те са от клуб „Нови хоризонти” към варненското туристическо дружество „Родни балкани”, а водачът на групата Росица Димитрова и участничката Иглика Топалова чрез „Знаме” също благодариха на героите, голяма част от тях безименни. Пред наш репортер те разказаха подробности за приключението. Преди това ето какво написаха самите участници в социалните мрежи:
Благодарим ви, безименни приятели от Панагюрище!
Благодарим ви, хора с големи сърца!
Благодарим ви за отделеното време и съпричастност!
Накратко историята е следната:
Слизайки от хижа „Братия”, през връх Братия, нашата група от 26 човека се забави дотолкова, че беше невъзможно пешком да стигнем навреме за последния влак за деня до Пловдив. Свързахме се с началника на гара Панагюрище, който най-любезно ни каза, че не е в състояние да забави тръгването на влака! После разбрахме, че и последният автобус за Пловдив и бил в 16:10! Единственият ни вариант беше да спираме коли и да ги молим да ни откарат бързо, натъпкани по "колкото се съберат". Първият шофьор, който спря, е и единственият наш герой, на когото знаем името - Лукa Гугов, благодарим ви! Той веднага ни каза да се качват "колкото се съберат" и искрено се притесни, че няма да успее да закара всички... Спряха и други коли - почти всички реагираха така бързо и мило! Имаме непотвърдена информация, че някой от първите помагачи се е обадил на свои приятели, за да помогнат...
Влакът тръгна с почти цялата ни група. Последните трима, неуспели да се превозят, вървяхме и почти бяхме стигнали автогарата в Панагюрище. Още не бяхме разбрали, че няма автобуси до Пловдив, когато до нас спря кола (без да сме й махали). Шофьорът ни извика да се качваме, а ние му казахме, че влакът вече е тръгнал. Той ни каза, че ще ни закара до Стрелча, за да се качим оттам на влака, защото "като сме започнали една работа, да я свършим както трябва"!
Последва състезателно шофиране до Стрелча и да, и последните трима се качихме на влака!
Благодарим ви, мили хора!
P. S. : Рaзбрaхме името нa още двама от нaшите " cпacители" - Илия Цaрcки и Петър Врагов - той закара последните трима до Стрелча! Блaгодaрим ви!”
Постът на туристите се радва на множество лайкове и коментари в социалните мрежи – все пак топлата проява на човечност развълнува хората.
„Наистина бяхме в сложна ситуация, а времето бе студено, разказа пред „Знаме” Росица Димитрова, водач на похода. В планината се забавихме непредвидено заради снега. Освен това бяхме направили и едно отклонение, за да видим открития рудник „Асарел”. Навсякъде беше много красиво! Качихме връх Братия откъм северната склон и там имаше преспи и навявания.
Горе ни посрещна вятър, а на слизане имаше фирновани участъци
– снегът бе с ледена коричка и трябваше да вървим бавно. Заради преспите и заледяванията се забавихме допълнително, умората също си каза думата. В един момент разбрахме, че няма да можем да хванем влака. Така се стигна до тази проява на човещина и съпричастност. Когато всичко това свърши и накрая се опомниха, после няколко човека от нашата група ми казаха, че един от помогналите ни се е обадил на свои приятели също да идват и да ни извозват. Така успяхме да се придвижим навреме. Иначе щеше да стане сложно. В групата имахме и 12-годишно дете – нашият талисман Крис, който се поизмори…”.
Членовете на варненското дружество, което тази година чества 95-годишнина, разказват това приключение на всеки, който не вярва, че добрите хора са се свършили.
Потърсихме автомобилния шампион Илия Царски, който е един от притеклите се на помощ (по този повод панагюрец коментира във Фейсбук: „Ако Царски е карал последните трима до Стрелча, със сигурност им се е вило свят до Пловдив”). Ето какво каза автомобилният ас на „Автоцар” пред „Знаме”:
„Не познавам другите хора, които помогнаха, но
това, което сме направили, е съвсем естествено
Видиш ли човек в беда, помагаш. Това е нормалната реакция. В последно време станахме егоисти. Станахме лоши хора. И това си личи и в стопирането. Помните времето някога – тогава на стоп толкова народ пътуваше редовно. Видиш ли някой да маха на пътя, спираш. Сега обаче не е така, защото не знаеш кого ще качиш. Радвам се, че сме свършили едно добро дело. Такива неща ни напомнят, че сме хора.”
Тодор ГРОЗДЕВ
