Има ли още хора, които не вярват в коронавируса, чуди се Димитър Йонов
ПАЗАРДЖИК. Както "Знаме" писа миналата година, Димитър Йонов стана вторият рекордьор-дарител на плазма в България. На 10 февруари 2021 г. инженерът по телекомуникации и баща на две деца дари за осми път кръвна плазма. Така той постигна максимума в рамките на една година, разрешен в България.
Националният център по трансфузионна хематология (НЦТХ) и Българският червен кръст (БЧК) го отличиха за неговия принос към кръводаряването у нас. А от сдружението „Лечение на Covid-19 с реконвалесцентна плазма" му връчиха грамота и книги.
Младият мъж
продължи с инициативите си, посветени на борбата с коварния вирус
Във Фейсбук той създаде групата Ваксини COVID-19, целяща да популяризира ползите от имунизациите. Групата функционира и в момента и хора от близо и далеч споделят опит и търсят и намират отговори на интересуващите ги въпроси.
Неотдавна пък Димитър Йонов записа доктурантура в Института по оптически материали и технологии „Акад. Йордан Малиновски“ към Българската академия на науките. Темата на докторската му програма „Биосензори: нови методи за детекция и техните диагностични приложения“, макар да е в областта на физиката, отново има връзка с COVID-19. Нещо повече - в продължение на 3 години, колкото трае самата докторантура, Димитър ще участва в мащабно проучване, целящо по-ранната и точна диагностика на опасната инфекция.
Поговорихме за всичко това с него. Ето как отговори той на въпросите на „Знаме“:
- Защо инженер по телекомуникации избра подобна докторантура?
- Преди да завършa магистърската си степен в областта на телекомуникациите, винаги съм имал интерес към физиката. Дори приемането ми в университета беше след отлично представяне в една националните олимпиади по физика. В това направление е и докторантурата ми. А физиката винаги е била пряко свързана с медицината и нейна основа в много отношения.
- По време на своята докторантура ще си част от мащабен проект, свързан с диагностиката на коронавируса. Ще ни разкажеш ли за него?
- Новопоявилите се вируси представляват сериозен здравен проблем за обществото. COVID-19 се причинява от новооткрития човешки коронавирус SARS-CoV-2, който е високо трансмисивен и инфекциозен. Научният интерес към това вирусно заболяване е огромен поради редица неясни въпроси, свързани с естеството на епидемичния процес и природните резервоари; високата смъртност и заболеваемост с променлив интензитет сред хората; разнообразните клинични симптоми; безсимптомните преносители; появата на различни по големина клъстери и предизвикателствата пред съвременната лабораторна диагностика. Точната и ранна лабораторна диагностика на SARS-CoV-2 е от съществено значение и полза за предотвратяване на широкото разпространение на вируса, благоприятства изхода от заболяването, както и способства за навременен контрол над епидемиологичния процес.
Главната цел на настоящия проект, от който ще съм част, е именно разработване на бърз и количествен антигенен тест за ранна диагностика на COVID-19 инфекция. Постигането на тази цел преминава през задълбочено фундаментално проучване на взаимодействията на специфични структурни протеини на SARS-CoV-2 с биологично активни молекули (ACE2 и анти-човешки моноклонални антитела). Специално внимание ще бъде обърнато на взаимодействието на вирусните протеини с хемоглобина, с цел да се проучи неговото значение в патогенезата на COVID-19 инфекцията. Биомолекулните взаимодействия ще бъдат проучени на базата на метода на повърхностния плазмен резонанс (SPR), с модификации от екипа на проекта, като се следват последните постижения в биофотониката. Изводите, получени в резултат на фундаменталното проучване, се прилагат в разработването на методологията за бърз, количествен антигенен тест за ранно откриване на SARS-CoV-2. Предвижда се валидиране на новия тест и сравняване на получените данни от клиничните проби на същите лица с други широко използвани лабораторни методи и откриване на закономерна зависимост.
Планира се епидемиологичното и медицинско наблюдение да се основава на следния мултидисциплинарен подход, базиран на: клинико-лабораторен (създаване на банка от клинични проби); лабораторно-диагностичен (провеждане на имуноензимни и молекулярно-биологични анализи, с цел доказване на остра SARS-CoV-2 инфекция; епидемиологично-дескриптивен (честота, разпространение на COVID-19 инфекцията сред тестваната човешка популация, рискови фактори, и др.).
Очакваните резултати от фундаменталното изследване са свързани с оценка на свързващата активност на вирусните структурни протеини и идентифициране на подходящо моноклонално антитяло за откриване на Ν-протеина на SARS-CoV-2. Очаква се получените резултати, свързани с взаимодействията на вирусните структурни протеини с хемоглобина, да бъдат особено важни и информативни, тъй като тези взаимодействия не са проучвани досега в условия in vitro. Приложните резултати от изпълнението на проекта са свързани с разработването на SPR тест за ранна диагностика на COVID-19 инфекция на базата на бърза и количествена детекция на специфични вирусни антигени. Тяхната осъществимост ще бъде оценена чрез епидемиологични анализи и оценки.
Научният екип, включен в изпълнението на проекта, се състои от водещи експерти в областта на фотониката/биофизиката и клиничната вирусология, както и млади изследователи. Тези предизвикателства ни мотивират за настоящия проект, в който прилагаме последните достижения в плазмонните структури. Изследванията ще позволят разработката на стратегия и платформа за създаване на ново поколение нано-биосензори, очаквани от глобалния пазар и с приложения в индустриите споменати по горе. За мен е чест, че ще бъда част от този проект.
- С какво COVID-19 събуди толкова дълбок интерес у теб?
- В настоящето пандемията е причина за милиони жертви по целия свят, а в частност в България вече е взела повече жертви от Втората световна война. Това предизвика не само интереса на цялата световна общественост, а и желанието да се разкриват нови методи за тестване с цел по-бързото и лесно откриване на коронавируса.
Смятам, че е необходимо да помагаме там, където се чувстваме най-силни и където има нужда от помощ. А в настоящето мисля, че има нужда да дадем всичко от себе си, за да можем един ден да върнем живота си, такъв какъвто беше преди COVID-19. За тази цел трябва да се търсят нови методи за овладяване и справяне с пандемията.
- Все още ли си вторият рекордьор-дарител на плазма у нас?
- Мисля, че има още две момчета, които също дариха по осем пъти. И още много, които дадоха частица от себе си, за да могат да вдъхнат живот на някого. Сещам се сега за ситуация от буквално преди няколко дни, когато 180 души дариха кръв по призив за блъснато от градския транспорт момиче в София. Такива моменти те вдъхновяват да повярваш още повече в доброто и да искаш и ти да правиш добро.
- Продължават ли да смятат плазмата за изключително полезна в лечението на коронавируса?
- Да, лечението с реконвалесцентна плазма в българските болници продължава и отзивите са положителни.
- Би ли дарил отново плазма?
- След като в средата на месеца преболедувах втори път COVID-19, в най-скоро време ще направя необходимите изследвания и ако има нужда, отново бих дарил. Призовавам, всеки, който е здрав и има възможност, да дари плазма и кръв, защото освен COVID-19 има и други заболявания при пациенти с всекидневна нужда от кръвопреливане.
- Разкажи за Фейсбук групата Ваксини COVID-19.
- Важно е в такива времена да се опитваме да помагаме, с каквото можем, там, където е необходимо. Това, че страната ни е на едно от последните места по процент на ваксинирани и е сред първите по смъртност, означава, че нещо не е както трябва. Няма информираност. Това е основната причина за ниските нива на ваксинация и последиците от това. В групата се споделя само валидирана информация от медицински източници. Точно това е и нейната цел - да достави научни факти на българите в страната и чужбина и те да направят своя информиран и разумен избор. Към момента групата наброява над две хиляди души се разраства, просто на хората им е необходима информация от научни източници.
- Ваксиниран ли с трета доза?
- Ваксинирах се с бустерна доза през октомври 2021 г. , но въпреки това се разболях, вероятно от Омикрон варианта на COVID-19. И тук много важно нещо, което трябва да кажем на хората, е да се ваксинират. Ваксините не пазят 100 % от заразяване, но най-важното е, че пазят от тежко протичане на болестта и смърт. Така че – ваксинирайте се, това е най-сигурният начин да се ограничи вирусът и да стихне епидемията.
- Ваксинирано ли е по-голямото ти дете? Ваксинираните деца у нас са много малко.
- Все още не, защото беше период, в който се извършваха имунизации по годишния имунизационен календар на Република България.
- Какво ще кажеш на хората, които не вярват, че има коронавирус?
- Останаха ли такива? Мисля, че вече не трябва да обръщаме внимание на всякакви конспиративни теории и да се съсредоточим върху справянето с пандемията.
Мария ДЪБОВА
