Носителката на наградата „Сладкопойна чучулига” издирва и популяризира пазарджишката народна песен
ПАЗАРДЖИК. Наградата „Сладкопойна чучулига“ зарадва трима творци – певиците Стоименка Недялкова и Виолета Маринова, както и хореографката Таня Димитрова – главен художествен ръководител на представителния танцов състав „Чудесия“ към Младежкия дом. Миналия път разговаряхме с Таня Димитрова. В този брой на „Знаме“ ви представяме Стоименка Недялкова, съпруга на виртуозния майстор на кавала Недялко Недялков, оркестрант в Българското национално радио.
- Г-жо Недялкова, честита награда! Какво признание на колегите стои зад отличието Ви „Сладкопойна чучулига“?
- Щастлива съм, че музиканти са оценили моя труд за издирването, съхраняването и популяризирането на пазарджишката народна песен у нас и по световните сцени. Всичко това е видяно и оценено от колегите им от сдружение „За музика и танци в Пазарджишка област“ с ръководител Атанас Чолаков. Благодаря и на кмета на общината Тодор Попов за съпричастността му да го има празника и на областния управител Иван Васев, помогнал за изработването на статуетката „Сладкопойна чучулига“. Приемам наградата с радост, че имам чест и привилегия да я притежавам.
- Откъде тръгна музикалният Ви път?
- От семейството, в което песента бе на почит. Баба ми Стоимена, на която съм кръстена, пееше много хубаво стари песни. Майка ми Росица Учикова, която наскоро си отиде от този свят, поразена от Ковид-19, е известна изпълнителка от Пазарджишкия край. Тя притежаваше висок нежен глас, наследен от мен. Майка ми е една от основателките на ансамбъл „Пазарджик“, но не е пяла в него. Изявявала се е като танцьорка и певица по национални фестивали, печелейки златни медали. Десетина години веселеше сватбени тържества. Мисля, че Росица Учикова е позната на пазарджишката публика и не само на нея.
Дядо ми Никола Учиков, известен кларнетист, дълги години свиреше на празници в Първомайския и Пловдивския край. Баща ми е родопчанин. Така че и от двата рода музиката е генетично заложена у мен и у сестра ми Янка Учикова. Наш дълг днес е да предаваме народната песен на младите и на бъдещето поколение.
- Къде усъвършенствахте певческите си умения?
- От четвърти клас пея в детско-юношеския ансамбъл „Елица“ с главен художествен ръководител Маргарита Караджова. Бях солистка в хора на Карамфила Григорова, на която благодаря за помощта да се развивам. От участието във формацията пазя скъпи детски спомени за първите мои стъпки на концертния подиум.
- Била сте част от женския народен хор „Български гласове – Ангелите“.
- В състава съм от 1995 г. до 2013 г. Той е по-известен в чужбина отколкото у нас. На времето го предпочетох пред „Мистерията на българските гласове“ заради многото му гастроли в чужбина. По време на концертите българи и чужденци плачат, вълнуват се от изпълненията. Бисове и тропане с крака дълго изпълват залата.
На едно наше изпълнение в Лос Анджелис присъства и големият Стиви Уондър. След концерта, развълнуван, дойде при нас да ни приветства и благодари за доставената му радост. Последваха снимки за спомен.
Пенка МИХАЙЛОВА
Със съкращения, цялата статия - в книжния брой на вестник "Знаме"
