Мислех, че реликвата е изгубена, признава Светослав Похлупков
ВЕЛИНГРАД-МЮНХЕН. В годината, когато се честват 150 години от рождението на Гоце Делчев, а нумизматите истерясват по пуснатата по този повод от БНБ юбилейна монета, нашият читател Светослав Похлупков показа бинокъла на легендарния воевода и организатор на ВМРО. Преди време разказахме историята на прапрадядо му и за старата родова къща в някогашното село, а днес велинградски квартал – Лъджене. В нея са отсядали и Гоце, и Йонко Вапцаров… Светослав живее в Мюнхен, но бе за кратко в родината си.
„Мислех, че бинокълът е изгубен,
защото сестра ми го пазеше, дори го беше показала в едно телевизионно състезание. Но го намерих и, да си призная, за пръв път го държах в ръка, защото баща ми го криеше”, казва Светослав, който е ски учител и треньор по плуване в Германия, а иначе е родом от Якоруда. Той пази непубликуван шифър на ВМРО и още много реликви, включително снимки от награждаването на строителя на теснолинейката Костадин Похлупков от цар Борис III, или на великия кечист Дан Колов с леля Райна Похлупкова при посещението във Велинград на легендарния шампион.
„Тези, които пазим, ги пазим добре и на сигурно място. Но има още много неща, които не мога да намеря. Знам, че
има животописна книга с дати и години на битки
- знам я как изглежда - с леки бледорозови листа и красив почерк, както и народни рецепти за лечение и рани от куршуми. Но търсих и не можах да ги намеря. Както един щик, скрит в тайник на бастун. Отваря се от дръжката – в случай, че те нападне някой...
Грамотата от ВМРО стоеше в апартамента в София и аз я свалих от стената, за да не избледнява... Сега не я намирам, баща ми е с деменция (пенсионираният физик, който бе осъден, защото заложи взривни устройства срещу крадци и така циганка загуби ръката си, б.р.), но ще питам роднините…
Прапрадятото на Светослав е Колю Полупката
- Никола Георгиев Софийн, който от 1903 година носи фамилия Похлупков. Нарекли го Комитата или Полупката, защото „похлупвал” изедниците на народа. Носител е на четири кръста за храброст. Участвал е във всички войни за освобождението на България. Имал е лична чета от 12 човека, с която разгромява през 1912 г. в Кресненското дефиле голяма турска потеря.
Участник в четата на Стою Скрижовски, на Христо Чернопеев, на Борис Сарафов, бил четник рамо до рамо с Пейо Яворов и с Гоце Делчев – с Гоце бил до сетния му час в сражението при с. Баница. Комитата е тайна свръзка и води междучетническата кореспонденция. Оттогава в рода на Похлупкови се пази таен шифър, досега непубликуван никъде (не е упоменат в книгата на Борис Й. Николов „ВМОРО. Псевдоними и шифри 1893-1934”, нито е срещан в публикуваните материали по темата).
Похлупковата къща пък е откупена от турски валия малко преди Съединението (снимката му Светослав открил на тавана). „Този турчин решил да бяга в Турция, усещайки накъде вървят нещата. Чувал съм, че имал четири жени - с малки кокетни стаички за всяка. Около 1920 г. къщата отново е реновирана. В нея имало тайник, а там са се взимали важни решения, включително
как да се убият кръвниците от Баташкото клане Барутанлията и Аджидамбата
След освобождението на Чепинско Кольо Полупката става кмет на с. Лъджене и с негово съдействие се построяват гимназия и Американски колеж. По официални данни Комитата умира на 96 години във Велинград през 1964-а. Но според животописните бележки в рода, излиза, че е бил на 103 години.
Родом е от с. Гулийна Баня, Разложко. Умира с пенсия от 6 лева. Изпаднал е в немилост поради кметуването си в царщината. По този повод казвал: „Тази страна отчете, че моите заслуги са такива, че да мога да си купя един пакет сол на месец и да имам по половин комат хляб на ден...”
Светослав Похлупков в момента е под карантина в Германия, но не се отказва да търси още изчезнали документи в рода. „Ще намеря документацията на дедите ми. Баща ми има много папки. Но се изисква време.”
Тодор ГРОЗДЕВ
