На първото ми състезание ме набиха здравата, но ми хареса да съм боец
ПАЗАРДЖИК. Кикбоксьорът на „Спартак Пазарджик 2014“ Александър Рибников е Спортист на 2021 година на Община Пазарджик. Наставникът на шампиона - Илко Аджов, бе обявен за Треньор номер едно за изминалата година. Отбор на годината е ВК „Хебър”, а Никол Колишева от СК „Триатлон” е любимецът на публиката. Олимпийските шампионки и медалистки Ивет Горанова, Ерика Зафирова, Стойка Кръстева, Евелина Николова и Ренета Камберова определеха десетте най-добри: Александър Рибников, кикбокс, СК „Спартак Пазарджик 2014“, Гергана Павлова, бадминтон, БСК Пазарджик, Борислав Владов, джудо, СК „Кодокан 2008“, Виктория Александрова – Иво Тодоров, спортни танци, СК „Импулс“, Михаела Стефанова, фехтовка, СК „Пентатлон“, Емил Грозданов, модерен петобой, СК „Шампион 2“, Васил Попов, колоездене, СК „Печенеги“, Мариан Палев, джудо, СК „Кодокан 2008“, Никол Колишева, триатлон, СК „Палашев“, Илия Ненов, кикбокс, СК „Спартак Пазарджик 2014“.
С Александър разговаряме малко след бляскавата церемония.
Очакваше ли победата и колко те зарадва тя?
Наистина съм много зарадван, че съм в десетката и то на първо място. С моя треньор имахме очаквания, че ще сме сред първите десет спортисти, но този успех ни изненада. Защото наистина сред номинациите има доста състезатели с големи успехия. Да стана номер едно на община Пазарджик – за мен това е изключително голямо постижение.
- Да, ти работеше усърдно, в последните две години си шампион в К1… Тежък спорт е кикбоксът…
- Така е, наистина е много трудно да се класираш, спортът е труден. Получават се много контузии, а понякога те могат да бъдат много сериозни. Искат се много пот и тренировки и постоянно трябва да си номер едно..
- Ти и тази вечер едва ли си в залата заради мен?
- Ами не, имам тренировка (смее се). Тренировките са динамични и са различни според подготовката. Ако няма състезание – работим малко по-малко, но ако има… Тренираме редовно, залата ни е много хубава – с тренера, с хора от залата, с други хора, които ни помогнаха, я направихме в този й вид. И тази обстановка също ни помага да се развиваме за по-големи постижения. Дай, Боже, да имаме по-големи успехи – не само мои, а и на моите съотборници.
- На европейското спечели медал. Там ли беше най-трудното?
- О, да. Подготовката ми за това състезание наистина беше много тежка. Направихме два лагера с националния отбор по кикбокс, отделно имахме лагер на морето с нашия клуб, а в залата тренирах два пъти дневно. Европейското никак не беше леко – станах трети от 14 човека. Изиграх доста тежки мачове срещу добри спортисти, а полуфиналът срещу руснака Богдан Калинин беше труден – той е изключително здрав и ерудиран състезател . Може би съвсем малко не ми достигна да победя. Направих две срещи, защото ме скипнаха на осминафинала – де факто играх на четвъртфинал и на полуфинал.
- Какво помниш от началото на твоята спортна кариера?
- Беше 2018-а година. Помня първата тренировка. Много ми хареса и казах на тренера, че искам да се състезавам. Той отвърна, че трябва малко да изчакам. И че имам време да си помисля. Но аз бях много навит, исках да отида на състезание. И още на следващия месец излязох на държавно първенство в Габрово – на татами, не на ринг – в леките стилове. Там ме набиха здравата, но много ми хареса атмосферата, участието... И пак поисках да се състезавам...
- Записа участия и в две вериги. Сега очертава ли се някоя гала на професионалния ринг?
- Да, другия месец трябва да се явя на „Макс Файт 48“ в София – на 11 февруари. Но все още не си знам съперника със сигурност. По всяка вероятност ще е от Варна, който се бие професионално и е доста по-голям от мен. Но ще видим.
- Налагало ли ти се е да използваш уменията си на улицата?
- Мен много хора ме познават. Имиджът ми на боец е разпознаваем из цяла България и не съм имал такива проблемни ситуации. А и тренерът не ни разрешава да се бием навън, освен ако не е в краен случай – при самозащита. (По този повод треньорът Илко Аджов казва: „Възпитавам спортисти, а не келемета“, б.р.)
- Брат ти Стилиян също тренира в залата. Ти ли го доведе?
- Един ден сам поиска да дойде. Видя ме, че се приготвям за тренировка и попита. Казах му, че няма проблем. Хареса му. Започна да идва на тренировки, премести се в Спортното училище и това много му помага. На 14 години е и след време съм убеден, че ще е още по-голям шампион от мен.
- Сега ще се състезаваш при мъжете…
- Да, очаква ме трудна година, но това няма да ме уплаши, ще бъда максимално мотивиран. Във всяка среща излизам за победа. Искам да стана олимпийски шампион – нали кикбоксът вече е част от олимпийските игри. А аз смятам да продължавам с кикбокса. След като завърша тази година ще продължа да уча в НСА, но ще премина на индивидуален план на обучение и ще остана част от нашия клуб „Спартак Пазарджик 2014“. Още повече, моят треньор ме е подготвял от първия ми ден в залата и знае всичко за мен.
- Казваш „мотивиран“ – сигурно и домакинството на държавното в Пазарджик те е заредило през годината?
Да, като играеш пред своя публика е голяма мотивация. Тренерът адски много усилия положи за организацията на състезанието и си струваше. Ще има още домакинства, защото той винаги иска да надгражда.
- С какво се надъхваш преди битка? С музика, с мантра?
- Не, то е различно. На моменти. Най-вече треньорът знае как да ме надъха преди мач и го прави успешно.
- Как релаксираш извън залата?
- Ами то като тренираш всеки ден нямаш особено голям избор. Освен да спиш и да ядеш. Да отидеш на село при баба… Баба ми много помага в почивката, защото тренировките са тежки, огладнява се, а тя готви много хубаво. Любимото ми ядене е мусаката (смее се). Мусака за шампиони.
Дочо ЧАНЕВ
