Затъркаля се 33-та година на българския преход от плановата към пазарна икономика. Едни специалисти казват, че търкалянето е по нанадолнище – други, че търкалянето е тип "Сизиф", т.е нагоре-надолу. Каква е актуалната кономическа ситуация в Пазарджик днес, 15 години след приемането ни в ЕС и наливането на милиарди евро в България? Подтикван от балканския закон "Око да види, ръка да пипне", се разходих с дрон и велосипед из и над пазарджишките промишлени зони. Заснех буренясали заводски дворове, модерни тенекиени стени на нови складови и производствени обекти. Зъбиха се кучета, навъсено ме гледаха пазачи, разминаваха ме леки и тежки автомобили. Прочетох доста обяви за продаване на завод, склад или парцели с инфаструктура. Не на едно и две места цареше тишина и въздухът бе по-чист и прозрачен. Минало и настояще се преплитаха на всяка крачка. До неработещия ТЕЦ на „Елхим-Искра” проблясваха панелите на фотоволтаична елцентрала. Наблизо до капиталистическия "Костал "се извисяваше гранитният паметник на комунистическия функционер и член на ЦК на БКП Стоян Попов. Заводът за строителна техника, който носеше някога неговото име, е приватизиран, ограбен и затворен. Неговата съдба споделиха още двайсетина пазарджишки заводи. Такова беше времето.
Днешните инвеститори, местни и чужди, влагат немалко пари за индустриалното развитие на общината. Броят на промишлените обекти расте или намалява в зависимост от търсенето/предлагането и кризите. Според икономиста Т. Атанасов, добрата работна заплата привлича квалифицирани работници. Инвестирането в образование и квалификация внедряване на модерни технологии е фундамент за оцеляването и развитието на предприятията. Времето на нискоквалифицираните изкопчии и товарачи безвъзвратно отминава. Живеем в ерата на шеметен технически прогрес. Фирмената тайна и забраната за скрита реклама не ми позволява да посочвам предприятията-отличници на капиталистическия труд. На любопитните и на завистниците подсказвам, че имената на водещите фирми са изписани по екипите на славните волейболисти от Хебър. Предприемачите, които умеят да се конкурират и да печелят, спонсорират редица културни, спортни и благотворителни прояви в общината. Безвъзмездно издигат паметници, църкви, оборудват училища и детски градини. Плащат данъци и осигуровки, осигуряват индиректно средствата за пенсии и социалните разходи.
Да, има и носталгия по големите заводи с хилядите работещи в тях. Но те са минало. Също като спомена за триумфа на Пеневата чета през онова американско лято. Като първата любов. Като радиоточките. Спомените, колкото и да са хубави, не могат да се изживеят отново. Джак Керуак в своя емблематичен роман "По пътя" пише: "Предстои ни дълъг път, но какво от това, пътят е живот." Бих добавил: „Животът е път с много завои, стръмнини и наклони, отбивки, магистрали и пътечки. И ний вървим, вървим нататък... По пътя.
Михаил ТОДОРОВ