А Пазарджишка област е най-хералдичното място в България
"Знаме" неотдавна писа за новосъздадените герб и знаме на Карабунар ТУК - с тях септемврийското село посрещна особено тържествено новата година. За създаването на герба и неговата символика разговаряме с Александър Алексиев, председател на Българското Хералдическо и Вексилоложко Общество (БХВО), който е пряко замесен и с изработката на новите символи на Карабунар:
- Г-н Алексиев, как се ражда идеята за хералдическия знак?
- Първо тя се обсъжда със заявителите от населеното място или отделната личност. Проучват се източници със сведения за старото име на поселището, легендите за създаването и връзката му с настоящото наименование. Търсят се символи, олицетворяващи автентичността така, че който ги види, да знае, че става дума точно за определеното място или за човека.
Процесът за направата на герб включва определени етапи. Първият е изявеното желание на хората в град, село или определено лице да имат свой символ. Важно е да се уточнят изискванията, на които той да отговаря. Гербът не е поредната емблема, върху която може да се поставя всичко. В герба не може да присъстват конкретни обекти от населеното място, например църква, мост, старо дърво, археологически разкопки и други. Това трябва да бъде изразено посредством символ. Ако е църква или вяра, ще е символът на вярата.
След завършването на първия етап започва същинската работа на хералда, човекът, който познава каноните на науката хералдика. Започват да се търсят символи, които ще бъдат изобразени на щита. Формата на щита на Пазарджик повтаря този от 1943 г., което означава, че населеното място се намира в Пазарджишка област. По този начин се различават селата със същите имена в други области, каквито са случаите с Ковачево и Злокучене.
Най-добрият подход е намирането на говорещи символи. За Карабунар той е черен кладенец. В герба му можеше само той да остане като символ и според мен щеше да е страхотно попадение, защото най-доброто в хералдиката е говорещият герб. Като го видиш, той ти говори за името на населеното място. При село Злокучене виждаш герба и той говори за зло куче като име на населеното място.
След избора на символите идва ред на разполагането им на щита и взаимодействието между тях. При градовете и общините короната е задължителна. Тези неща осмислят работата на хералда. Така стигаме до т. нар. блазон – хералдическото описание, т. е. как чрез думи могат да се опишат символите, присъстващи на герба. С направата на блазона приключва вторият етап от подготовката на герба.
Следващият е в ръцете на художника, който с таланта, уменията и опита си го рисува така, че да предаде на проекта творческа идентичност и красота.
Последният етап е неговата легализация чрез издаването на кметска заповед. Със заповед на кмета на Септември от 3 януари тази година. Повечето кметове в община Септември предпочитат одобрение на символа да става в Общинския съвет. Предимството е, че следващите кметове не могат да променят герба. Той си остава за вечни времена, каквото е и неговото предназначение.
Изработеният герб се регистрира и в Гербовия регистър на Българското Хералдическо и Вексилоложко Общество. Условието е да има подадено заявление и по-важното е да отговаря на правилата. След одобрение от нарочна комисия гербът получава сертификат, който гарантира, че отговаря на правилата на хералдиката.
- Направата на герба преминава през различни етапи. Колко време отнемат те?
- С колегите имаме богат опит в БХВО от 2004 г. досега. Правили сме герб за една седмица и за цели 8 години. Правим възможното нещата да се случват по най-добрия начин и досега успяваме.
- Председател сте на Българското Хералдическо и Вексилоложко Общество (БХВО). Защо е важна науката хералдика?
- Чрез символи тя изразява населеното място, община, област или отделния човек. Чрез нея се показва по-високо ниво на интелигентност и образованост от хората, поискали да имат свой хералдически символ. Хералдиката дава познание за миналото на семейна и родова история, занаяти, стари имена, легенди. Все процеси, обогатяващи хората.
- Автор на колко герба сте? Предстоят ли следващи?
- Не водя статистика, но всеки нов герб, независимо кой го е правил, за мен е постижение. Радвам се, че Пазарджишка област е най-хералдичното място в България. Водеща е община Септември със седмия герб, който правим и започваме осмия за село Симеоновец. Следващият е за велинградското село Драгиново. От един месец подготвяме и герба на Ловеч. Работим в екип и с художници от Дружеството и извън него. Надяваме се повече хора да имат герба, който те заслужават.
Пенка МИХАЙЛОВА
