Негови стихове са издавани в престижни немски сборници от 2011-а насам
ПАЗАРДЖИК. Д-р Стоян Минев е добре известен на нашите съграждани, но малцина знаят, че той пише поезия и прави преводи. Да, преди 3 години спечели специална грамота в конкурса за преводачи „Стоян Бакърджиев” за превода си на „Дона Клара” на Хайне, а хората го познават като чувствителен и емоционален човек, който плаче за пациентите си в Кардиологията на МБАЛ-Пазарджик или върши работа на санитар, когато се налага. Никой обаче не знае, че специалистът по вътрешни болести
публикува свои стихове в престижния Годишник на Франкфуртската библиотека
за съвременен немски стих. Негови творби има в десет от годишниците в периода 2011 до 2021 година. Освен в обемистите сборници (последният например съдържа 2100 лирични произведения на 650 страници), десет негови стихове са поместени и в малките луксозни книжки, които съпътстват всеки Годишник. Нещо повече – в Годишника от 2018-а
произведение на д-р Минев е поставено на брошурата
Той публикува периодично и в друга поредица – „Библиотека на немскоезиковите стихотворения” (издава се в Мюнхен) – макар че и там публикуват след прецизен подбор, а условието е да пратиш едно-единствено стихотворение на година. В сборника „30 години немско хайку общество” (2018) има три произведения… Едно от тях, поместено и във „Франкфуртска библиотека за нов стих”, 2018 и в Die besten Gedichte 2018/2019 („Най-добрите стихотворения 2018/2019”) е любимо на доктора. То е в хекзаметър, познат ни от „Илиадата”. Заглавието е:
Ein Hexameter
im Rahmen des Haiku, Dir
Liebe gewidmet
(Един хекзаметър
в рамка на хайку, на ТЕБ
ЛЮБОВ посветен)
А съдържанието:
Liebe, Du Triebkraft
der Welt, sei beauftragt, in
uns zu gedeihen!...
(ЛЮБОВ, ТИ движеща сило
на света, бъди упълномощена
да избуяваш в нас!...)
„Не, нямам вуйчо-владика – с усмивка казва д-р Минев, - просто изпращам литературни откровения. Завършил съм Немската гимназия в Пазарджик през 1978-а и и бях в първия експериментален випуск, който учи месец и половина повече от всички останали. Попаднах на прекрасни учители – Дагмар Цанева по немски, а по БЕЛ – другарките Величкова, Герова, Атина Венкина и Ели Маркова-Костадинова...”
Стоян Минев е потомствен медик
Баща му е видният рентгенолог д-р Георги Минев, завеждал Рентгеновото отделение, майка му е обичаната от няколко поколения акушерка и рентгенов лаборант Маринка Минева (Рабухчиева по баща), а сестра му д-р Елена Минева-Аврамова, също немски възпитаник, е един от най-добрите нефролози. Но какво ще кажете за стихотворение като:
„Души слети.
Плът в плът.
Любов свети.
Шшшшшт”
Докторът над 20 години превеждал едно само стихотворение
„Когато бях на 19 години прочетох „Лорелай” на Хайнрих Хайне. За тази нимфа има написани неизброим брой песни - живее на един хълм на завой на река Рейн при сливането му с река Мозел. Тук има от незапомнени времена подводни течения и много кораби са потъвали. Защото моряците се захласвали да гледат към върха на хълма, забравяли да следват фарватера. Казват, че това е най-хубавата поема на Хайне.
По време на нацизма не е могла да бъде премахната, само е заявено, че авторът е неизвестен. Но целият немски народ знае, че това е Хайне. Тази поема така ме разтърси и обсеби, че над 20 години продължавах и продължавах превода си върху нея, и най-накрая го направих. Смятам, че на български звучи със същата ритмика. А ритмиката на Хайне не само в това стихотворение, а и в други, е български неравноделни тактове. Даже да ги наречем южнославянски, те са абсолютен факт. Тях най-напред ги е забелязал Гьоте...”
Д-р Минев рецитира „Лорелай” и магията е тук
Ich weiß nicht, was soll es bedeuten,
Daß ich so traurig bin;
Ein Mährchen aus alten Zeiten,
Das kommt mir nicht aus dem Sinn.
Die Luft ist kühl und es dunkelt,
Und ruhig fließt der Rhein;
Der Gipfel des Berges funkelt
Im Abendsonnenschein.
Die schönste Jungfrau sitzet
Dort oben wunderbar
Ihr gold’nes Geschmeide blitzet,
Sie kämmt ihr gold’nes Haar.
Sie kämmt es mit gold’nem Kamme,
Und singt ein Lied dabei;
Das hat eine wundersame,
Gewaltige Melodei.
Den Schiffer im kleinen Schiffe
Ergreift es mit wildem Weh;
Er schaut nicht die Felsenriffe,
Er schaut nur hinauf in die Höh’.
Ich glaube, die Wellen verschlingen
Am Ende Schiffer und Kahn;
Und das hat mit ihrem Singen
Die Lore-Ley gethan.
„Опитах да спазя ритмиката и съдържанието, да го римувам. Зададох си задача. Това трябва да се преведе така, че
ако вместо „Рейн” сложиш „Вит”, да се получи едно българско стихотворение
Опитът ми звучи ето така:
Не зная какво е, но явно -
тъй тъжен се лом`я.
Сказание стародавно
не ми напуска ума.
Смрачава се, хлад настава,
тeче Рейн с кротък ход,
вечèрно слънце огрява
върха на хълма горд.
Седи там горе дева -
най-дивна в чара си,
със златен накит тя грейва
и рèши златни коси.
Тя рèши ги с гребен от злато
и песен пее тя -
с мелодия, от която
струи навред красота.
Кормчия в корабче малко,
от дива болка обзет,
нагоре гледа, но жалко -
не вижда скалите отпред.
Аз мисля - оплитат вълнѝте
кормчия и съд, и... край.
Тъй стори от висините
чрез песен Лорелай.
Паузата е дълга. Накрая докторът ме пита: „Усети ли съдържанието?”, „Усети ли вълната, която преминава през теб?”. Усетих ги.
„Нали?
Няма германец, голям или малък, който да не настръхне,
щом чуе поемата на Хайне. И самата ритмика на стихотворението е като речните вълни, нали? Така започнах да чета поезията на Хайне. Второто нещо, което преведох от него, бе една прекрасна поема за един смърч и една палма. Той живее в северните части на Европа, отрупан със сняг и лед, самотен, и я сънува, нея - в източните топли страни, тъжна и мълчалива, стояща върху нажежена скала... Пак става дума за любов, казано по много прекрасен начин. Е, не е „Лорелай” – това стихотворение го преведох за една година”, казва поетът. Първото му издадено стихотворение в Германия се казва „Едно чувство”. Съдържанието на български е следното:
„Щастието е дълбоко в мен.
Аз обаче искам да го покажа.
То е като неистово вопиещо въжделение
Да си щастлив и да усещаш, че си щастлив.
И като песента на цигулките.
Щастието е дълбоко в мен.
Във всяка от моите клетки.
О, ти, щастие, което си вътре в мен,
Пулсирай навред във всички души.”
„Звучи недодялано, нали.
Немският, както и английският, е с по-малко срички
във всяка дума в сравнение с българския. Ако на български е „книга” или „маса”, на немски е „бух” и „тиш”. Недодялано звучи, но аз съм го мислил на немски, когато съм го писал. И може би Небесния има мешавица в това, защото няколко години по-късно имах някаква душевна празнота и се зачетох в него. И изведнъж, както четях, видях, че без да съм искал, съм подредил първите букви от редовете в първия куплет - заедно те дават френската дума „БОГ” – „ДЬО” (DIEU). И тогава си казах - повече в тоя живот нищо не ми трябва! Българо, немска-френска дружба с Бог най-отпред!
Случайно е. Не съм го искал. Но така се е получило.
Най-добрият познавач на немската поезия Марсел Райх Раницки има 20 превода на стихотворения на Хайне. Преведох ги, но не само тях. Впечатли ме и едно стихотворение от старонемски от 12-и век на една неизвестна поетеса, която тогава е 16-годишна и прави посвещение на своя учител по латински език. Аз го преведох … За мен това е и философия, и мироглед, и начин на поведение, и мечта, и безусловна любов. И искам читателят, който чете думите, да си ги представи като съвършеното общество, и да иска да живее в него. Нали в началото бе словото… Но да отвори душата си и извън листа. Имам тук едно, в наша българска ритмика:
„Животът нека бъде стих, а не от стих живот да правим.”
Тодор ГРОЗДЕВ
