България трябва да се съхрани и развива като Държава на духа и Зона на мира
„Външната, материалната държава България с нейните военни сили и държавна независимост е била създадена от Аспарух.
Държавата на духа в основата си е била създадена от братята Кирил и Методий.”
Акад. Дмитрий Сергеевич Лихачов, Първи международен конгрес по българистика, София, НДК, 25 май 1981 г.
Землякът ни капитан I ранг о.р. проф. д. пс. н. Илия Пеев участва в организираната от Националната българска асоциация на професорите емерити (БАПЕ) научна конференция във Варна. На нея професорите емерити отбелязаха 115-та годишнина от рождението на академик Дмитрий Сергеевич Лихачов (28.11.1906 – 30.09.1999).
Националната българска асоциация на професорите емерити (БАПЕ) е сравнително ново сдружение на учените у нас. Емеритус (лат. emeritus, емерити, emeriti) - професори или преподаватели във ВУЗ, които при навършване на пенсионна възраст са освободени от основен трудов договор, но могат да извършват преподавателска и научна дейност, да ръководят докторанти и проекти.
„Отбелязахме годишнината на Българолюбеца акад. Лихачов с една много трогателна и съдържателна, бих казал
иновативна, прогностична и футуристична дискусия,
коментира проф. Пеев, който е автор и на пленарния доклад „Предната отбранителна линия в българската държава на духа“, произнесен по време на Първия световен конгрес по българистика в София през месец май 1981 г. На форума сега роденият в Жребичко морски психолог проследи многократните посещения на академик Лихачов в България с изследователска цел.
„Дори краткото проследяване на хронологията на посещението на академик Лихачов в България само по себе си показва огромната изследователска работа, проведена от великия учен. С конкретни работни програми
в България академик Лихачов идва 11 пъти
Единадесет!” - подчертава проф. Пеев.
Още през 1955 г. се поставя началото на кореспонденцията на българските литературоведи, а академик Лихачов за пръв път посещава нашата страна през 1958 г., за да работи в Плиска, Преслав, Велико Търново.
През 1963 г. е неговото трето посещение в България, за да участва в Петия международен конгрес на славистите. Тогава е избран за член на БАН, а Президиумът на Народното събрание на НРБ го награждава с орден „Кирил и Методий“ – І степен. Шестото му идване в България е през 1976 г., за да участва в конференцията „Търновска книжовна школа. Ученици и последователи на Евтимий Търновски“. За седми път идва у нас през 1978 г. и участва в Международния симпозиум „Търновската художествена школа“. Тогава е удостоен с Кирило-Методиевска премия на БАН и премията „Климент Охридски“ на Софийския университет, награда от СБЖ. През осмото посещение на България през 1979 г. Държавният съвет на НРБ присъжда на академик Лихачов почетното звание „Лауреат на международната награда Кирил и Методий“. В словото си, отговор за награждаването, за пръв път въвежда понятието „Държава на духа“. През 1980 г. Държавният съвет на НРБ го удостоява с Международната награда „Кирил и Методий“, а Съюзът на българските писатели го награждава с почетния знак „Никола Вапцаров“. За десети път идва в България през 1982 г. по покана на БАН и чете лекции пред нейни членове.
Единадесетото, последно посещение на академик Дмитрий Лихачов в България е през 1988 г. за участие в Десетия конгрес на славистите в София, тогава е избран за почетен доктор на СУ „Свети Климент Охридски“. През 1981 г. Държавният съвет на НРБ му връчва международната награда „Евтимий Търновски“, БАН го удостоява със своя почетен знак. Пет години по-късно, през 1986 г. Държавният съвет на НРБ му присъжда орден „Георги Димитров“.
„Ние още веднъж засвидетелствахме нашето уважение към големия приятел на
България, която той за пръв път нарече „Държава на духа”,
към великия хуманист на XX век, прозрял, че ХХІ век ще бъде век на хуманитарната култура и нов Ренесанс. С трепет изразихме нашата признателност за изключителните му заслуги в развитието на старо-българистиката и славистиката, за изучаване и популяризиране делото на братята Кирил и Методий”, казва професорът.
На форума във Варна добрият тон на дискусията бил зададен от председателя на УС на БАПЕ професор д-р Димитър Ненов д.м.н., който в своето встъпително слово представил приносите на академик Лихачов за изследването на славянската и българската култура. Московският академик Юрий Васюков с вълнуващ художествен език проследил жизнения и творческия път на крупния учен хуманист, а доц. Тодор Недев д.н. с болка споделил тежненията на българските учени, че с огорчение преживяват редица отстъпления на властите у нас от фундаменталните принципи на академик Лихачов в областта на славянската и българската култура…
„Кое българско сърце няма да се развълнува от думите на академик Дмитрий Лихачов, казани за нашата Родина: „Обичам България – и древната, и съвременната, и бъдещата! България е люлка на славянството… Преди хиляда години сме приели книжовността, писмения си език и азбуката непосредствено от България.“
Тези думи ни задължават да пазим жива паметта за великия Българолюбец и да водим непримирима борба срещу извращаването на историческата реалност, нихилизма и безпаметието, които през последните 30 години се проявяват в политическия и културния живот в нашата страна”, казва проф. Пеев.
„Професорите емерити искат България да се съхрани и развива като държава на духа и зона на мира! Нашето послание е в пълна хармония с посланието на академик Лихачов към българския народ и младите българи: „Скъпи приятели!
Помнете, че вие сте най-древните от съществуващите днес културни нации на Европа – не само живи останки от древна култура, но и съставка на бъдещето. Една малка нация като вашата може да бъде основополагащ камък на бъдещата култура на Европа. Не забравяйте това!
Много неща са отминали, древният Рим и древна Гърция, Византия, но България е тук – късче от най-древната култура между всички европейски страни. Затова – пазете я! За да бъде българската култура не само късче от старината, но и първата частица на бъдещето. Духовното богатство на България, създавано с векове, трябва да пребъде. Такова е историческото предназначение на България и аз вярвам в него.“
Ангел АНАТОЛИЕВ
