И ще си остане най-достъпната храна, уверява Мариана Кукушева, председател на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите
За никого не е тайна, че ни чака тежка зима, а в трудни времена хлябът – най-важният хранителен продукт за българина, придобива още по-голямо значение. Преди около месец той, подобно на останалите храни, поскъпна. А за това какво ще се случва с цената му оттук насетне, поговорихме с Мариана Кукушева – председател на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. Родом тя е от Пещера.
- Какво наложи последното поскъпване на хляба, г-жо Кукушева?
- Към момента отчитаме над 20 процента инфлация. Цената на електроенергията се покачва с 250 процента, на газта – с над 200 процента, на транспорта – с 65 процента, а на основната за нас суровина – брашното – с 80 процента. На фона на всичко това е естествено да се повиши и себестойността на хляба.
Цената му е нараснала с около 15 до 20 стотинки. Потреблението на хляб за месец на един човек включва 10 хляба. Това означа, че месечният бюджет за хляб се е увеличил с 1.50 до 2.00 лева на човек.
Ние като хлебопроизводители, които плащат редовно своите задължения към държавата и към заетите в бранша, твърдим, че държавата има достатъчно средства, за да компенсира социално уязвимите групи за това повишение на цената. Проблемът, според нас, не са тези два лева, с които се оскъпява бюджетът на един човек за хляб, а десетките, понякога и стотици левове, с които бюджетът на българския потребител излиза на дефицит, защото енергийните разходи са непредвидими.
Що се отнася до цените на останалите хранителни продукти, виждате, че там темпът на поскъпване е много по-интензивен и голям.
- Ще продължи ли да се повишава цената на хляба?
- От анализа на ООН за продоволствената сигурност става ясно, че тенденцията за увеличаване на цените на основните хранителни суровини, както и на цените на храните, продължава да е възходяща. Т. е. не очакваме тя да бъде спряна. Говорим за факти, свързани със световната икономика. Инфлацията навсякъде е висока, а в България конкретно не виждаме да са въведени антикризисни и антиинфлационни мерки.
Въпреки всичко, уверявам българските потребители, че хлябът ще бъде най-достъпната за тях храна в следващите месеци, а и през цялата следваща година.
- Настоявате за 9% ДДС за основните храни като антиинфлационна мярка.
- Така е. Провели сме разговори с всички парламентарно представени политически сили, че трябва да бъде въведен 9 процента ДДС за основните храни – хляб, мляко и млечни продукти, месо и месни изделия, олио, захар и т. н. Това ще задържи цените им за много дълго време, ще повиши събираемостта за бюджета, ще намали сивата икономика. С въвеждането на тази антикризисна, антиинфлационна мярка ще се осветят работни места, като по този начин в хазната ще влязат повече косвени данъци, свързани със социалното и пенсионното осигуряване. А потребителите ще преодолеят по-лесно тежките зимни месеци, които ни очакват.
Българя е единствената държава в ЕС, която има единен данък добавена стойност за всички стоки и услуги. Не се облагат с него само софтуерните продукти, компютрите и хазартът. По света не е така. Затова искрено вярвам, че разговорите с парламентарно представените партии, които вече споменах, ще видят своята реализация в Бюджет 2022 година. Нямаме притеснения, че Европейският съюз няма да одобри един такъв антиинфлационен подход към цените у нас. Това е една от най-силните антиинфлационни мерки, които българските потребители заслужават.
- Продължаваме ли да ядем най-евтиния хляб?
- България продължава да произвежда и консумира най-евтиния хляб в света, с най-добри хлебопекарни качества, защото, за разлика от всички останали храни, в хляба се влага истинска суровина, няма измислен заместител на брашното.
Мария ДЪБОВА
