С лично моя технология в бронзовата пластика имам почитатели в цял свят
ПАЗАРДЖИК-ПЕЩЕРА. Стоматологът д-р Станимир Куюмджиев е познат на съгражданите си и като пластик, а негови творби са участвали в две изложби на „Шипка” 6. За него и стоматологията не е ного различна от изобразителното изкуство.
- Д-р Куюмджиев, у Вас се съчетават и стоматологията, и пластичното изкуство…
- Животът на всеки човек е като уникален роман с непоискано начало и непредвидим край. Съдбата е решила да се появя на бял свят в семейството на известен лекар и учителка през една декемврийска нощ на 1951 година и неусетно се изтърколиха толкова много лета. Пазарджик е родният ми и обичан град, тук мина младостта ми, тук израснах професионално и духовно. Семейната среда е важен фактор за формиране на личността, културата и интересите - съответно от баща си прихванах любов към медицината , а от майка си- към изкуствата и литературата. Представях си се, като художник.
- Как се появи желанието Ви да се занимавате с изкуство?
- През юношеските си години се попаднах на биография на Микеланджело и реших, че също ще започна да скулптирам. До края на гимназиалните си години опитвах да вая дърво и камък, съзадох интересни пластики, но се оказа, че не съм добре подготвен за кандидатстване в Художествената ни академия - съответно отпаднах след първия кръг изпити. Съдбата реши впоследствие друго за мен – завърших зъботехника в ОМУ "Йорданка Филаретова" в София, където се научих да извайвам зъби от различни материали – метал, керамика, пластмаса. Едновременно продължавах да опитвам различни форми на изкуството (живопис, дърворезба) и печелих различни награди в аматьорски изложби. Подготвих се и за второ кандидатстване в академията, но не ми достигнаха стотни до съответния бал и не успях да стана професионал в тази сфера. Макар че зъботехниката е хубава, но подчинена професия - решенията по случаите взима зъболекарят, а аз съм свободолюбива личност и не търпя рамки. Затова през 1978 г. завърших Медицинската академия в София, профил "Стоматология", но и чиракувах при Петър Кушлев – известен дърворезбар, а по-късно за година станах чирак и на един от най-добрите медникари в България – Александър Раев. В по-късни години в Тбилиси подобрих уменията си в металопластичното изкуство и ювелирните техники под патронажа на грузинските народни художници - проф. Манаба Магомедова, Коба Гурули и Ираклий Очиуари.
- Вашето мото?
- Житейското ми мото е „око да види, ръка да пипне“, а любопитството ми ме преведе и през кожухарството, бижутата от сребро, рог, кости, седеф и полускъпоценни камъни. Напоследък работя предимно в областта на малката бронзова пластика, като използвам лично моя технология за изработка на стопяеми модели и имам ценители от цял свят, включително Финландия, Франция, Швеция, Германия, Англия, Италия, Австралия, Гърция, Русия и, разбира се, България.
- Участвахте в три национални скулптурни изложби в галерията на СБХ на „Шипка” 6.
- Да, това е показателно , че и зъболекар може да стане художник, наравно с професионалите. Впрочем хората не схващат, че стоматологията е всекидневен скулптаж - всяка пломба, коронка или протеза е мини пластика, изискваща артистичен усет, сръчност и търпение. Разликата между стоматологията и скулптурата е само в сюжета, в тематиката. Разбира се всяка сфера иска своето, иска време, отдаване, мисъл и талант, а денят е с определени граници и аз все се опитвам да ги разтегна. Затова денем дарявам усмивки на хората, а нощем скулптирам до късни доби в ателието си. Мога дълго да разказвам, как се преплитат двете ми страсти, как си помагат една на друга и как се раждат шедьоври изпод пръстите ми.
- Участвате в обща изложба с колеги в галерия „Веселин Стайков”. Какви творби представяте в експозицията?
- Малко неочаквано приятели ме поканиха да участвам заедно с още четирима творци в обща експозиция в пещерската галерия - откриването й беше на 11 ноември. Подготвих затам петнадесет малки скулптури и чувам, че се приемат добре от тамошната публика. Колеги от денталния бранш също проявиха интерес и ме поздравиха. Замислям се и за самостоятелна изложба, но все ми се струва, че работите ми не за достатъчни по брой и малко ограничени в анималистичната тематика. Ще разширя сюжетите си и може би тогава... За мен обаче най-радостното е, че двете ми дъщери тръгнаха по моите два пътя. Едната стана лекарка , а другата - художничка. Те са най-хубавите ми скулптури.
Пенка МИХАЙЛОВА
